Определение № 2812 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4717/2023 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. На 16.04.2024г. по делото е постъпила молба от С. В. И., чрез процесуален представител адв. Б. Т. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 1310/21.03.2024г., в частта относно разноските посредством присъждане на разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. В отговор на искането Д. Д. Г. изразява становище за частична основателност на молбата до размера на възнаграждението за адвокат от 750 лв., като за разликата до пълния претендиран размер, счита претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно и заявява възражение в този смисъл. Въпросът приложими ли са разпоредбите на чл. 78 от ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК е предмет на разглеждане по тълк.д. № 3/2023г. на ОСГК на ВКС, образувано на 26.10.2023г. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014г. по тълк.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, в този случай касационните производства трябва да бъдат спрени. На това основание производството по настоящото дело с предмет иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК следва да бъде спряно до постановяване и обявяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 248 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение