Определение № 10734 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 175 АПК. Образувано е по молба, подадена от Заместник -кмета на Община Родопи чрез процесуален представител с искане за изменение на постановеното по делото решение № 8649 от 10.07.2024 г. в частта за разноските, тъй като молителят, чието искане за отмяна е отхвърлено е осъден да заплати такива в непълен размер. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна – „Цетин България“ ЕАД с указания за възможността да представи възражения, като в представен писмен отговор са изложени съображения за неоснователност на искането поради липса на представени доказателства за действително направени такива, а алтернативно в случай на уважаване на искането е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), VІІІ-ми петчленен състав, при Втора колегия, след извършена проверка по повод подадената молба, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил молбата на „Цетин България“ ЕАД за отмяна на влязлото в сила решение № 2527 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 12015/2023 г. по описа на ВАС на основание чл. 239, т. 4 АПК като неоснователна. При този резултат по делото искането на насрещната страна Заместник кмета на Община Родопи е основателно, но не следва да бъде уважавано, тъй като по делото не са представени убедителни доказателства за действително направените в хода на производството разноски По делото на л. 26 е представен в оригинал договор за правна защита и съдействие, сключен на 13.05.2024 г. между Заместник кмета на Община Родопи, обл. Пловдив и адвоката, осъществил процесуалното представителство по делото, в който е посочено договорено възнаграждение в размер на 100 лв., изплатено по банков път по посочена конкретна банкова сметка, но не са представени доказателства за изплащането му по този начин. В хода на производство е представено копие на посочения договор (л. 37), в което ръкописно, след зачертаване на текста, в който е посочено заплащането на възнаграждението по конкретна банкова сметка е записано „1200лв(хиляда и двеста лева) в брой. При тези доказателства настоящият състав намира, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин да са направени действително разноски по делото от молителя, при което същото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, VІІІ-ми петчленен състав, при Втора колегия