Решение № 1213 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2015 г.

Решение № 1213 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2015 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Б., чрез адв. Е. М. Б. срещу Решение № 5212 от 21.07.2015 г., постановено от Административен съд -С. град по адм. д. № 10795 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 2151300365/06.06.2013 г., издаден от В. И. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден от директора на дирекция ОДОП при НАП-С. с решение № 1532/05.09.2013 г., с който по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 8 778,32 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 39 652,46 лв. и съответните лихви в общ размер на 19 068,29 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Дечева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2151300365/06.06.2013 г., издаден от В. И. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден от директора на дирекция ОДОП при НАП-С. с решение № 1532/05.09.2013 г., с който по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 8 778,32 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 39 652,46 лв. и съответните лихви в общ размер на 19 068,29 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. От доказателствата се установява, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и 7 от ДОПК. За процесните периоди касатора не е подавал декларации по ЗДДФЛ. За да потвърди обжалвания РА, съдът е определил, че адм. орган правилно е определил началното салдо и паричния поток. Тези изводи на съда относно установените приходи и разходи вкл. и установените заеми и приложените договори с физически лица за заемни средства са съобразени с чл. 19 от Семейния кодекс. Съдът е приел, че фактите по делото сочат, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е по ниска от продажната цена и правилно и определена данъчната основа в предвид разпоредбите на СИО и нормата на чл. 12, ал. 1, буква "а" и "б" от ЗОДФЛ (отм.) Съдът е посочил, че правилно е приложена нормата на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ относно сумите постъпили по банковата сметка на Бахчеванов за 2006 г., 2008 г. и 2009 г. С оглед доказателствената тежест касатора не е успял да докаже в произхода на сумите, както и че тези суми представляват прехвърляне на негови лични средства дължими му от физически лица. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Според касатора решението е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи за неправилно и неточно съставен паричен поток за 2006 г. Прави оплакване относно определения данък за 2008 г. и приетото от съда за договора за посредничество от 02.02.2009 г. Направените оплаквания са неоснователни. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че са доказани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити доходи; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват; декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Няма спор, че жалбоподателят е местно данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ. През 2006 г. от ревизираното лице са получени суми от банкови преводи по сметки в Банка ДСК и "Райфайзенбанк" в размер на 11 262,00 лв., за които не са представени доказателства за произход. Поради което е прието, че същите представляват "други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане със закон, съгласно чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.) и подлежат на облагане на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Съгласно чл. 11, ал. 4, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) доходът се смята придобит при плащане по безкасов път в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода. Предвид изложеното, при определяне на данъчната основа за облагане на А. А. Б. е включена сумата от 5631,00 лв. /э от 11_262,00 лв./, тъй като са взети предвид разпоредбите на Семейния кодекс /СК/. Неоснователни са и доводите за неправилно определяне на данъка относно продажбата на недвижим имот. Фактите по делото сочат, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е по ниска от продажната цена и правилно и определена данъчната основа в предвид разпоредбите на СИО и нормата на чл. 12, ал. 1, буква "а" и "б" от ЗОДФЛ (отм.) Правилни са изводите на първоинстанционният съд за облагане на разликата между придобивната и продажната цена на имота в гр. С., придобит през ноември 2005г и продаден на 01.03.2006 г. с НА № 80,том I, рег. № 117, дело 72 от 01.03.2006 г. за сумата 290 000,00 евро /567 190,70 лв./, поради което не са изпълнени условията на чл. 12, ал. 1, б "а" и "б" от ЗОДФЛ /отм/. Установено е, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е 168 405,40 лв., т. _е. продажната цена на недвижимия имот е по-висока, поради което и на основание чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) е определена данъчна основа за облагане в размер на 67 190,70 лв. Взети са предвид разпоредбите на Семейния кодекс и в данъчната основа за облагане е включена сумата от 33 595,35 лв. Ето защо и правилно въпросната сума пари е включена в облагаемата основа на касатора. Посочено е че за 2008 г. от ревизираното лице са получени суми от банкови преводи по сметки в "Райфайзен банк" в размер на 7 160,16 лв., за които не са представени доказателства за произход. Прието е, че същите представляват доходи от други източници, недекларирани по съответния ред и подлежат на облагане по ЗДДФЛ. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ доходът се смята придобит при плащане по безкасов път в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода. Предвид това при определяне на данъчната основа за облагане на А. А. Б. е правилно включена сумата от 3580,08 лв. /э от 7160,16 лв./, тъй като са взети предвид разпоредбите на Семейния кодекс. При извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на А. А. Б. и в хода на ревизията не са представени доказателства във връзка с извършените посреднически услуги. Неоснователно се явява възражението на кастора относно договора за посредничество и, че такъв не съществува. Доказателства събрани в хода на ревизионното производство, а именно данните от кипърските данъчни власти, предоставянето на договора по реда на чл. 27 от СИДДО, както и разписка за получена сума безспорно доказват наличието на договор за посредничество от 02.02.2009 г. Правилно е посочено, че жалбоподателят е получил през 2009г сумата от 260000 евро-възнаграждение по договор за посредничество с Х. К., като правилно органите по приходите са съобразили, че единствено последната вноска /140000евро/, дължими на 03.06.2009 са получени след развода му със съпругата му, поради което и получените преди 21.05.2009/датата на развода суми от 120000евро са разделени на две и за облагане при жалбоподателя остава сумата от 60000евро/ . Самият касатор не е предоставил каквито и да било доказателства за произхода на средствата в размер на 3 556,93 лв. през 2009г по сметка в Райфайзенбанк АД. Предвид това при определяне на данъчната основа за облагане на А. А. Б. правилно е включена сумата от 1778,47 лв. /э от 3556,93 лв./. Твърдението на жалбоподателя, че преводите в Банка ДСК са заеми и приложените договори с физически лица за заемни средства доказват други обстоятелства, свързани с паричния поток на оспорващия, но не и досежно въпросните суми. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -С. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2575 лв. на осн. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,