Определение № 640 от 08.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4204/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. С. Ч. и М. С. Ч. - Н. и двамата от [населено място] срещу определение от 10.06.2014 г. по гр.д. № 5796/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е върната на основание чл.200, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ въззивната им жалба в частта й срещу определение, постановено на 21.06.2012 г. по гр.д. № 10638/2004 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането за постановяване на привременна мярка по чл.282, ал.2 ГПК /отм./, по молбата им от 2.04.2012 г. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, като искането е то да се отмени и делото да се върне за да се разгледа жалбата им, тъй като същата не е просрочена. В писмен отговор ответникът М. З. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, следното: С определение от 10.06.2014 г. по гр.д. № 5796/2014 г. в обжалваната му част, Софийски градски съд е върнал като просрочена подадената от жалбоподателите частна жалба срещу определение от 21.06.2012 г. по гр.д. № 10638/2004 г. на Софийски районен съд. Приел е, че определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който е започнал да тече от датата на постановяването му и е изтекъл на 28.06.2012 г., а частната жалба е подадена на 30.01.2014 г., т.е. след изтичане на срока по чл.282, ал.3 ГПК /отм./. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.3 ГПК /отм./ определението по чл.282, ал.2 ГПК /отм./ може да бъде изменено от същия съд, като то може да се обжалва и с частна жалба. В настоящия случай с постановено в открито съдебно заседание на 21.06.2012 г. по гр.д. № 10638/2004 г. определение Софийски районен съд е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели по чл.282, ал.2 ГПК /отм./ за разпределение ползването на делбения имот. С молба от 31.10.2012 г. същите са поискали определението да бъде изменено. С определение от 28.11.2012 г. съд е оставил без уважение искането за изменение на определението по чл.282, ал.2 ГПК /отм./. При тези данни изводът на Софийски градски съд, че подадената на 30.01.2014 г. въззивна жалба в частта й срещу определението от 21.06.2012 г. е просрочена е правилен. Срокът за обжалване на определението е едноседмичен и е започнал да тече от датата на постановяването му в открито съдебно заседание, тъй като е постановено в присъствие на процесуалния представител на жалбоподателите. Дори да се приеме, че от този момент срокът не е започнал да тече, тъй като съдът не е указал, че определението подлежи на обжалване, каквато е тезата на жалбоподателите, то този срок най- късно е започнал да тече от 31.10.2012 г. Това е така, защото с молбата от 31.10.2012 г. жалбоподателите за поискали определението да бъде изменено, което означава, че към този момент най-късно те са узнали за същото и от тогава е започнал да тече срокът за обжалване. Подадената на 30.01.2014 г. въззивна жалба в частта й срещу посоченото определение е извън законоустановеният едноседмичен срок за обжалване, поради което подлежи на връщане като просрочена. По изложените съображения определението на Софийски градски съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.