Определение № 2191 от 07.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2024 г.

год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. Р. против определение № 410/28.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 311/2023 г. от състав на АС – Бургас. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на АС е потвърдил определение на ОС – Бургас, с което производството по образуваното гражданско дело е прекратено и същото е изпратено за образуване като частно наказателно дело на същия съд. Съдът е приел, че в разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗИНЗС, в редакцията към момента на вземане на процесното решение от Комисията (ДВ, бр.32 от 22.04.2016 г.), законодателят е предвидил възможност за обжалване на решението по чл.74, ал.1, т.3 ЗИНЗС – пред окръжния съд по местонахождението на затвора. След промяната на материята за замяна на режима на изтърпяване на наказанието, законодателят отново е предвидил с изменението на чл.67, ал.2 ЗИНЗС (ДВ, бр.13, в сила от 07.02.2017 г.), възможност за оспорване на заповедта за замяна на режима на изтърпяване на наказанието със следващ по-тежък, пред окръжния съд по местоизпълнение на наказанието. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат процесуалноправни въпроси, касаещи задължението на съда да се произнесе по всички доводи на въззивника във въззивната жалба, както и да обсъди всички относими доказателства, посочени от страните, като същите доводи и въпроси се сочат и като основание за очевидна неправилност на определението и вероятна недопустимост. Всички доводи на жалбоподателя във връзка с това, кой съд – граждански или наказателен следва да разгледа делото, са обсъдени от съда в обжалваното определение, поради което доводите за наличие на противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС са неоснователни. Доводите на въззивника, касаещи съществото на спора, не са обсъдени от въззивния съд, тъй като предмет на неговото произнасяне не е спора по същество относно законосъобразността на издадената заповед, като доводите в тази насока и търсеното противоречиес практиката на ВКС, както и доводите за очевидна неправилност и недопустимост са неоснователни и не водят до наличие на касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС