Определение № 60 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4440/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 3350/13.05.2020 г. от Н. Т. Т. от [населено място], чрез адв. В. М. за допълване на определение № 206 от 29.04.2020 г. по гр. д. № 4440/2019 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителя му разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор /становище/ от Д. А. С. – Б. от [населено място], чрез пълномощник адв. Я. А. С. – П., в което е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, в случай, че е спазен законовият срок за допълване на постановеното определение, както и ако съществува доказателство за реално плащане на сторените разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С постановеното определение № 206 от 29.04.2020г. по гр. д. № 4440/2019г. по описа на ВКС, I г. о., е оставена без разглеждане подадената от Д. А. С. - Б. касационна жалба против въззивно решение № 511 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 1173/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, като недопустима, а в останалана му част по иска по чл. 109 ЗС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответника Н. Т. Т. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, молителят в настоящото производство Н. Т. Т. е подал чрез адв. В. М. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 31.10.2019 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които за изготвяне на отговора молителят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 800 /осемстотин/ лева. В подаденият писмен отговор вх. № 14078 от 05.11.2019г., изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 35/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, представена е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от който е видно, че са реално заплатени. Поради това настоящият състав намира за доказани направените в настоящото производство разноски. Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на делото, извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба без явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размера на сумата от 500 /петстотин/ лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определение в чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното съдът