Определение № 8022 от 18.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуални кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе, чрез адв. Стамболиева, за изменение на решение №5650/29.05.2025 година по адм.д. № 3316/2025 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Съставът на ВАС погрешно приемал, че делото е лишено от фактическа и правна сложност. Предметът на делото се отличавал със сложност предвид спецификата на материята. Фактическата сложност се определяла от обема на положения от адвоката труд за установяване на фактите по делото. А правната сложност била в зависимост от сложността на приложимата релевантна правна уредба. В случая защитата изисквала сериозно запознаване със значителен обем доказателства от адвокат със значителен опит. ВиК ООД гр. Русе като юридическо лице било публично предприятие и присъждането на адвокатско възнаграждение в значително намален размер поставяло под риск възможността за защита на интересите с помощта на компетентен адвокат. По подробни съображения в молбата, адв. Стамболиева прави искане за изменение на решение №5650/29.05.2025 година по адм.д. № 3316/2025 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските и присъждане на цялата сума от 16 800 лева. Постъпил е отговор от юрист Златанова, която оспорва молбата като неоснователна. При извършена служебна проверка за допустимост на молбата, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, при следните изводи от правна страна: 1.Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК съдът присъжда на страните по делото държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат в зависимост от изхода на спора, направеното искане от съответната страна за присъждането им и представените доказателства за реалното им извършване. Разноските на страната за водене на делото се дължат, ако са претендирани своевременно. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор. Тя може да бъде осъществена само по висящ процес и то, когато искането е своевременно отправено пред съда, разглеждащ спора. В точка 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС е предвидено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. За да бъде валидно заявена претенцията следва да се направи искане за присъждане на разноски и да се представят доказателствата за сторените в производството разноски. В конкретната хипотеза „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе, чрез адв. Стамболиева претендира разноски за адвокат за касационна инстанция в размер на 16 800 лева, заплатени видно от фактура от 04.02.2025 година – л.78 по делото на ВАС. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно. Отчитайки изхода на спора, доказателствата за разноски за адвокат пред касационна инстанция, своевременно направеното искане за присъждането им и подробно мотивираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, касационният състав е приел, че на ответника по касационната жалба се дължат разноски редуцирани в размер на 10 000 лева. В действителност, по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 16 800 лева, но касационният състав е редуцирал същото до сумата от 10 000 лева, съобразявайки именно фактическата и правна сложност на спора (спорът между страните касае законосъобразността на методика за оценка по два компонента от един показател); процесуалната активност на процесуалния представител на ВиК пред ВАС (отговор на касационната жалба и явяване в съдебно заседание на 05.05.2025 година), броя съдебни заседания (едно пред касационната инстанция), срокът на приключване на делото (два месеца от образуването му). 2.Анализирайки молбата на адв. Стамболиева, касационният състав приема, че същата е неоснователна: Безспорно в случая спорът има материален интерес, а съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима на основание чл. 144 АПК и с оглед направеното възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС/Съдът) – Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения – Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед изложените съображения настоящият състав в решение №5650/29.05.2025 година по адм.д. № 3316/2025 година по описа на Върховния административен съд, за да определи размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, се е ръководил от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената от адвоката дейност, включително интересите на ВиК ООД гр. Русе като публично дружество да търси качествена защита чрез квалифициран адвокат. Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и съставът на ВАС