Определение № 130 от 16.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2606/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Е. В. Л.”, Британски Вирджински острови, срещу определение № 605 от 21.11.2016г. по ч.т.д. № 2234 /2016г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същото дружество срещу определение № 3188/ 27.09.2016г. по ч.т.д. № 4011/ 2016г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд определение от 06.07.2016г. по т.д. № 5709/ 2016г. за връщане на основание чл.130 ГПК на подадената искова молба и за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа подадената от него въззивна жалба. Поддържа, че частната касационна жалба е подадена по пощата с препоръчена пратка с известие за доставяне /обратна разписка/ в последния ден на течението на срока - на 14.10.2016г. Позовава се на съдържанието на опис сметка № 897 на [фирма] от 14.10.2016г., съставляваща разписка за приемна пратка, подписана от служител на пощенската служба. Представя се и известие за доставяне на пратката, за което се твърди, че е подписано от служител на САС на 17.10.2016г., носи печата на съда от същата дата, поради което удостоверява получаване на пратката по пощата, като баркод номерата на опис сметката и на известието за доставяне съвпадат. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. За да върне подадената от частна касационна жалба срещу определението на САС, първият тричленен състав на ВКС е приел, че същата е недопустима като просрочена. Изложени са съображения, че препис от постановеното от Апелативен съд София определение е надлежно връчено на ищеца – жалбоподател на 07.07.2016г., като едномесечният срок на обжалване, изчислен съобразно чл.60, ал.5 ГПК, е изтекъл в края на последния ден- 14.10.2016г., петък, а частната касационна жалба е подадена в регистратурата на САС на 17.10.2016г. с вх. № 14517, при липса на данни за депозирането й по пощата до 14.10.2016г. вкл. Определението е правилно. Във връзка с дадени от настоящия състав указания на частния жалбоподател за представяне на оригиналите на известието за доставяне и на опис - сметката, с молба от 08.03.2017г., изпратена по пощата и входирана във ВКС на 09.03.2017г., жалбоподателят реално представя в оригинал само известието за доставяне, но не и опис-сметката, която е в ксеро-копие /твърдението на частният жалбоподател, че същата е в оригинал е невярно/. С оглед непредставяне на оригинала на опис-сметката, въз основа на нея не може да се приеме за доказано твърдението на дружеството-жалбоподател за изпращане на частната касационна жалба по пощата на 14.10.2016г. Ето защо, и при липсата по делото, както на плик, с който частната жалба да е постъпила в съда, така и на удостоверяване от служител на съда върху частната жалба, че същата е получена по пощата, настоящият състав на ВКС счита, за правилен изводът на първия състав на ВКС за просрочие на частната касационна жалба, предвид недоказване на наведеното в настоящото производство твърдение за изпращането й по пощата на 14.10.2016г. Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да се потвърди като правилно. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК