Определение № 50043 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1442/2022 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Н. Н. Д. и адв. П. С., в качеството на пълномощници на ищците М. А. М. и Г. М. Ш., с която се иска изменение на решение от 07.03.2024г. по т.д.№1442/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на молителите бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за изменение на решението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. С решение от 07.03.2024г. по т.д.№1442/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., след частична отмяна на решение №1235/24.11.2021г. по в.гр.д. №2387/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на всеки от ищците М. А. М. и Г. М. Ш., сума от по 105 000 лева, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с решението на Софийски апелативен съд/ за неимуществени вреди от смъртта на техния син Краси Г. М., настъпила при ПТП на 14.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане; както и да заплати на адвокат Н. Н. Д., сумата 8700 лева - адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Разгледана по същество молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е неоснователна. В отговора на М. А. М. и Г. М. Ш. от 14.07.2020г. на подадената от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], въззивна жалба срещу решение №2213/15.04.2020г. по гр.д. №10822/2017г. на Софийски градски съд, е направено искане за присъждане на разноски за въззивното производство на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Такова искане е заявено своевременно и в касационната им жалба срещу решение №1235/24.11.2021г. по в.гр.д. № 2387/2020г. на Софийски апелативен съд. Във всяка от инстанциите са представени и договори за правна защита и съдействие с адвокати Д. и С., като е предвидено, че доверителите не дължат на довереника възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като им се оказва безплатна правна помощ. В проведеното съдебно заседание в производството пред ВКС е депозиран и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Процесуалните представители на ищците – касатори в настоящото производство претендират адвокатското възнаграждение да им бъде определено съгласно разпоредбите на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с измененията с ДВ бр.88/04.11.2022г. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.№ 1908/2022 г. на ВКС, І т.о., е извършена преценка на съответствието на нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, която препраща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл.38, ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложените критерии, настоящият състав на ВКС намира, че претендираният размер от 3990 лв. за всеки от ищците – въззиваеми за въззивната инстанция или общо 7860 лв. е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Независимо от големия обжалваем интерес / по 120 000 лева за всеки ищец/ и осъществяваното представителство на две лица като страни по делото, предоставената правна помощ от пълномощниците в производството пред САС се изразява в депозиране на отговор на въззивната жалба, общ за двамата ищци, както и явяване в две открити съдебни заседания, в едно от които са изслушвани вещи лица. Непропорционален спрямо действително предоставената правна помощ се явява и претендираният размер от 10 620 лв. с ДДС за всеки от касаторите за касационната инстанция или общо 21240 лв. При обжалваем интерес от по 105 000 лева за всеки ищец, предоставената правна помощ от пълномощниците в производството пред ВКС се изразява в депозиране на обща касационна жалба от името на двамата касатори, както и явяване в едно открито съдебно заседание. С оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените от пълномощниците процесуални действия, определеното с решението от 07.03.2024г. възнаграждение за осъщественото представителство на двамата ищци - въззиваеми М. А. М. и Г. М. Ш. в общ размер на 4350 лева, с ДДС, за всяка от инстанциите или общо 8700 лева, с ДДС, за двете инстанции, се явява съответно на предоставената правна помощ и не следва бъде завишавано. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК на адв. Н. Н. Д. и адв. П. С., следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,