Определение № 2341 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. М. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв. Димитров, против определение № 9328 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1573/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане искова молба вх. № 12823 от 29.07.2024 г., подадена от Н. П., поради неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовност, и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК насрещната страна областен управител на Област Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания за уточнение на предявения от него иск по чл. 292 от АПК. Според съда с молбата-уточнение вх. № 12401/18.11.2024г., чрез посочване на датата и автора на „акта“ ищцата на практика е визирала съобщението от 22.07.2024г., което сама в исковата молба е посочила, че възприема именно като съобщение, уведомяващо я за започнало изпълнително производство, а не като акт, от който произтича оспореното задължение за премахване на бунгалото й. Въз основа на това съдът приема, че изявлението на ищцата в уточнителната молба на практика е отказ да се уточни иска, след като тя е наясно, че визираното съобщение не поражда задължение за премахване на бунгалото й, както и след като текстът на това съобщение е неясен и двусмислен и не позволява да се изясни предмета на делото. Според съда отказ да се изпълнят указанията на съда за отстраняване на нередовности е и посочването на областния управител на област Бургас като ответник по иска, тъй като разпоредбите на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от АПК посочват, че ответник по иска /според обстоятелствата/ е взискателя или административния орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, а в случая областният управител е посочен като ответник, но нито е посочен като взискател, нито като компетентен по издаването на акта орган. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 158, ал. 3, изр. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Така постановеното определение е правилно. Предмет на предявения иск по чл. 292 от АПК е установяване несъществуването на задължение, което подлежи на принудително изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че право да търси защита срещу съществуването на изпълняемото правоотношение има само и единствено адресата на същото, т. е. лицето, в чиито патримониум възникват задължения от него, като съдът съблюдава служебно активната процесуална легитимация, тъй като тя е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Поради това, както и правилно е приел административният съд, основно изискване за преценка редовността на исковата молба е посочването от ищеца на задължението – предмет на изпълнението, изразяващо се в посочване на акта, явяващ се негов правопораждащ факт. В случая, независимо от изрично дадените му от съда указания с разпореждане № 8377/30.10.2024 г., ищецът в молбата – уточнение от 18.11.2024 г. не е индивидуализирал оспореното задължение - предмет на изпълнението, чрез посочване на номер, дата и автор на акта, който поражда това задължение. С посочването отново на съобщението от 22.07.2024 г. на областна администрация – гр. Бургас, което не съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК, ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания в цялост, като в тази връзка следва да се има предвид, че и от съдържанието на съобщението не може да бъде изведено изпълнителното основание, срещу което ищецът търси защита. Необходимостта от изричното посочване на изпълнителното основание при предявяване на иска по чл. 292 от АПК е свързано с преценката за допустимост на иска и съблюдаване от съда наличието на активна процесуална легитимация за предявяване на този иска от ищеца и то точно срещу определения от него ответник – в случая областен управител на област Бургас. Следва да се има предвид също така, че исковата защита по чл. 292 от АПК е материалноправна и е насочена срещу съществуването на изпълняемото задължение, каквото безспорно в процесния случай ищецът не сочи. Посочването на изпълнителното основание от ищеца е обвързано и с разпоредбата на чл. 293, ал. 2 от АПК, предвиждаща задължително конституиране и на административния орган, издател на акта като ответник, когато не съвпада с взискателя. Предвид на изложеното правилно административният съд е прекратил производството по делото след неизпълнение в цялост от страна на ищеца на дадените му изрични указания за отстраняване нередовности на исковата му молба. С оглед изложеното определението, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,