Определение № 10499 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от У. М. Н., гражданин на Ливан, чрез адв.П.Петров срещу определение № 8202 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5653/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което жалбата на чужденеца срещу Удостоверение изх. № 1066 от 07.05.2024г., издадено от държавен експерт в Дирекция „Българско гражданство“ на основание чл.39, ал.1 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат съображения за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за произнасяне от първоинстанционния съд по същество. От министъра на правосъдието по делото е постъпи отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на У. М. Н., гражданин на Ливан против удостоверение изх. № 1066/2024 г. от 26.03.2024г., с което Министерство на правосъдието на основание чл. 39, ал. 1 от Закона за българското гражданство удостоверява, че У. М. Н. не е български гражданин. С обжалваното определение Административен съд –София град е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК - липсва административен акт, подлежащ на обжалване, липсва и правен интерес за жалбоподателя от оспорването. Удостоверението по чл. 39, ал. 1 ЗБГ не създава или погасява права на жалбоподателя, а е документ по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, тъй като единствено информира съответните лица какво е гражданството на лицето, вписано в регистрите на населението, съответно съдържанието на този документ може да бъде оспорено само по административен, а не и по съдебен ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 39 от Закона за българското гражданство (ЗБГр) по молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. По подадена от частния жалбоподател молба по предвидения в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство ред при предоставената й от чл. 41, ал. 1 ЗБГр възможност, е издадено оспореното пред съда удостоверение за гражданство. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 АПК определя като индивидуален административен акт волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Волеизявлението на административния орган за издаване на документ по чл. 21, ал. 3 АПК (удостоверителен административен акт), респективно - отказът да се издаде такъв документ може да се обжалва по административен и съдебен ред а не самият документ, т. е. не и самото удостоверение по чл. 39, ал. 1 ЗБГр в случая. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че У. Н. по същество оспорва съдържанието на издадения в извършване на поисканата административна услуга удостоверителен документ - според него удостоверението следва да е с друго, твърдяно от жалбоподателката съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на документ може да бъде оспорено само по административен ред пред по-горестоящия административен орган, но не и по съдебен ред, в случая пред Административен съд София град. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд, че съдържанието на удостоверение изх. №1066/2024 г. от 26.03.2024г., издадено от държавен експерт при Дирекция „Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието, не подлежи на оспорване пред съд е правилен по своя резултат. Доводите в частната жалба, че предмет на оспорване е отказ за „признаване“ на българско гражданство по месторождение не следва да бъдат обсъждани, при посочения характер на производството по чл. 39, ал. 1 ЗБГр. Цитираното от частния жалбоподател съдебно решение на тричленен състав на ВАС в обратния смисъл не задължава настоящия съдебен състав, доколкото не попада в хипотезата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт. Наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъзе оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение