Решение № 1925 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2017 г.

Решение № 1925 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Ж. К., гр. В., против решение № 1407/25.07.2017 г. по адм. д. № 3058/16 г. на Административен съд -В., с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р- 03000315010685-091-001/15.08.2016 г. издаден от органите на ТД на НАП В., потвърден и изменен с Решение № 374/27.10.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП В.. Изложени са доводи по същество, въведено е искане за прогласяване нищожност на РА. Иска се прогласяване нищожността на РА, респективно отмяна на решението, съответно или отмяната му като незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, изготвена от адв. Чакъров Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд - В. град е бил ревизионен акт № Р- 03000315010685-091-001/15.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден и изменен с решение № 374/27.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя К. К., са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) за данъчен период (д. п.) 2009 г. в размер на 6 794,74 лв. и лихва - 4 376,81 лв.; данък добавена стойност (ЗДДС) за д. п. м. 12.2009 г. в размер на 25 лв. и лихва - 11,67 лв.; ДДС за д. п. м. 05.2010 г. в размер на 6 454,24 лв. и лихва - 2 433,81 лв.; ДДФЛ за д. п. 2010 г. в размер на 825,87 лв. и лихва - 446,74 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила. За да обоснове преценката си за материална законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява следното: Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че не са представени документи и писмени обяснения по две ИПДПОЗЛ от 11.01.2016 г., и предвид приобщените документи от предходни ревизии и извършен анализ е установено, че декларираните и получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, като са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен поради нарушение на материалния закон. Налице е основание за прогласяване на оспорения ревизионен акт за нищожен, поради издаването му от некомпетентни органи по приходите, което съдът следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 АПК. Обжалваният ревизионен акт е издаден след проведена повторна ревизия в изпълнение на решение № 207/24.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с което е отменен първоначалният ревизионен акт. Повторната ревизия е възложена със ЗВР № 1302734/4.07.2013 г., изменена със ЗВР № 1304298/9.10.2013 г. ЗВР № 1304823/7.11.2013 г. и с обхват задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ - за данъчен период от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г., по чл. 48 от ЗДДФЛ - за данъчен период от 1.01.2007 г. до 31.12.2010 г. и по ЗДДС - за данъчен период 15.07.2009 г. - 30.06.2010 г., завършва с издаването на Ревизионен акт № 031304823/10.02.2014 г. След съдебна процедура по обжалването му, този акт окончателно бива прогласен за нищожен с Решение № 11959/11.11.2015 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело № 15212/2014 г. Следва трета ревизия отново със същия обхват на действие. Дори и да се приеме, че след обявяването на втория РА за нищожен, той не поражда никакви прани действия, то последващият ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, при липсата на издадена ЗОКО. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в действащата й от 1.01.2013 г. редакция, РА се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Нормата на § 35 ПЗР ЗИД ДОПК предвижда, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. Константна в тази връзка е практиката на ВАС, че при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваната и висяща ревизия. Това е така, защото първият РА е отменен от горестоящия административен орган, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна, като допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Именно поради това посоченият в § 35 от ПЗР ЗИД ДОПК "досегашен ред" включва както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и предвиденият според нея компетентен орган. Тъй като в случая ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, то приложим спрямо него е досегашния ред за издаването на РА чрез определянето с нарочна заповед от възложителя на ревизията на органа, който е оправомощен да издаде РА. При липсата на издадена ЗОКО обаче процесният РА се явява издаден от органи по приходите, които не притежават персонална материална компетентност съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция, а този порок обуславя извод за нищожност на РА. Като не е съобразил това и е приел, че оспореният РА е действителен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се прогласи нищожността на обжалвания РА. Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза на касатора, следва да се присъдят направените разноски съгласно представения списък в размер на 500 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение