Решение № 6063 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2010 г.

Решение № 6063 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "АЛУП - Компресори - България" ЕООД, с едноличен собственик на капитала "АЛУП - Компресори" ООД - Германия, със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № 247/07.06.2010 г. по адм. д. № 826/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 070900146/16.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, град Габрово, потвърден с Решение № 452/12.10.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно определени задължения по ЗДДС - начислен ДДС в размер на 113 862,04 лева за данъчен период м. 09.2007 г. и лихви в размер на 29 161,52 лева и в частта по ЗКПО (отм.) за 2003, 2004, 2005 и 2006 г., в която за 2004 и 2005 г. е определен корпоративен данък общо в размер на 14 920,64 лева и по ЗКПО за 2007 г. - надвнесен корпоративен данък в размер на 13 339,59 лева, както и лихви върху определените задължения по ЗКПО общо в размер на 8504,71 лева. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материално-правните норми, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени РА в частта за определените задължения по ЗДДС, като твърди, че в случая не става дума за липса на стоки, за които е ползван данъчен кредит, а за нормална продажба на стоки и услуги, върху които вече е бил начислен ДДС при текущата им реализация, поради което не е изпълнена хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. В този смисъл извършването на корекция и начисляване на данък по този ред, би довело до повторно (двойно) начисляване на ДДС, което е абсолютно недопустимо и противоречи на ЗДДС. В частта по ЗКПО се иска да бъдат законосъобразно определени задължения за корпоративен данък на дружеството за периода 2002 - 2007 г., включително и на база корекция на допусната грешка, като към 31.12.2007 г. се определи данъчна загуба за пренасяне и надвнесен корпоративен данък за периода 2002 - 2007 г. в размери, определени от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрк. Иванов, я оспорва и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, в частта по ЗДДС, че не е доказана обвързаност между отписаните през м. 09.2007 г. материални активи с вложените в гаранционната и сервизна дейност на дружеството стоки, като в тази част съдът се е позовал и на заключението по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза. В частта по ЗКПО, позовавайки се на мотивите в частта по ЗДДС, съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател за наличие на допусната счетоводна грешка, за която се твърди, че е следвало да бъде коригирана по реда на чл. 81 ЗКПО служебно от ревизиращите органи. Решението е правилно. В частта по ЗДДС: Констатирано е в хода на ревизията, че към м. 09.2007 г. е извършено отписване на материални активи на стойност 590 388,51 лева, за които с РА е начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. В хода на оспорване на РА жалбоподателят е представил инвентаризационни описи на наличните стоки на обща стойност 300 308.78 лв. и Списък на отписаните стоки на обща стойност 590 388,51 лева, двата към 31.12.2007 г. Поради това, че не са представени инвентаризационни описи към 31.12.2003, 2004, 2005 и 2006 г., съдът е обсъждал констатацията на ревизията при наличните данни за 2007 г. Не се спори, че за извършените доставки по фактурите за придобиване на отписаните стоки жалбоподателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, поради което органът по приходите е начислил ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придоби или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, като в случая е обосновано наличието на предпоставките на предложение 2 от разпоредбата - установяване на липси. Данъкът е изчислен върху данъчна основа в размер на 569 310,18 лева, представляваща вложени, но неизписани стоки и материали при гаранционно сервизно обслужване за периода от 1.01.2003 г. до 31.12.2006 г. Върху стойността на материали, които са закупени през 2002 г. не е начислен ДДС на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, тъй като са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Съдът с обосновани и правилни мотиви е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в действителност не е налице липса на материални запаси и че не е била извършвали инвентаризация през м. 09.2007 г. Съдът, позовавайки се на определението за инвентаризация, дадено в § 1, т. 10 от ДР на Закона за счетоводството (ЗСч) и представените доказателства е приел, че през м. 09.2007 г. жалбоподателят е извършил инвентаризация, тъй като по друг начин той не би могъл да констатира, че има нереално големи складови наличности по документи, за да ги отпише през същия месец, както е направил. По делото не се доказва, че отписаните материални активи са обвързани с вложените материали в гаранционната и сервизна дейност на дружеството - жалбоподател, каквито са възраженията, включително поддържани и в касационната жалба на дружеството. В смисъл, че не е доказана обвързаност между вложените стоки и тези, които са отписани през м. 09.2007 г., е и заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал, доколкото направените в тази му част констатации са правилни и обосновани. Неоснователни са възраженията на касатора, че по този начин се извършва повторно начисляване на ДДС, тъй като материалните запаси, които същият е отписал, не е установено да са идентични с тези по представените от него протоколи, както е неоснователно и твърдението му, че вече е бил начислен ДДС и че начисления по РА се явява повторно начислен ДДС. Неоснователно е и възражението на касатора за допусната фундаментална грешка, поради недоказани от негова страна действия в изпълнение на изискванията на съответния счетоводен стандарт. В частта по ЗКПО: Конкретните възражения на касатора са свързани отново с възраженията му за отписване на материалните активи през м. 09.2007 г., за които твърди, че е следвало да отчете като разходи за годините 2002 - 2007 г., но не го е сторил. Счита, че в резултат на така допуснатата счетоводна грешка относно неизписани, но вложени или продадени материални запаси за годините от 2002 до 2007 г., на практика е бил завишен финансовият резултат за тези години. Установената счетоводна грешка през 2007 г. е довела до намаление на собствения капитал, посредством увеличение на непокритите загуби от минали години през данъчната 2007 г., вместо да приложи методологията на корекция на счетоводна грешка. След като поддържа и в касационната си жалба, че дружеството не е направило корекция на счетоводна грешка, поддържа, че същото е следвало задължително да бъде направено служебно от органите по приходите при извършената данъчна ревизия по реда на чл. 81 от ЗКПО. Съдът е обсъдил установените по делото факти и е направил обосновани изводи относно неоснователност на възраженията на дружеството-жалбоподател по отношение определените му с ревизията данъчни задължения по ЗКПО за ревизираните данъчни периоди. С годишната си данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г. жалбоподателят е декларирал финансов резултат печалба в размер на 169 972,03 лева. С РА финансовият резултат е намален със сумата 595 286, 60 лв., от която 590 388,51 лв. отчетена по с/ка 121 "Непокрита загуба от минали години", която е сумата в частта по ЗДДС, и сумата 4898,09 лв., която не е отчетена като загуба. Съдът е обосновал правилни мотиви за законосъобразност на РА в тази част. Възраженията на жалбоподателя за служебно задължение на органа по приходите при извършване на ревизия да приложи чл. 81, вр. с чл. 75, ал. 3 ЗКПО са неоснователни. При обоснованите в първата част от настоящото решение изводи за законосъобразно начисляване на ДДС за 2007 г., поради това, че отписаните през м. 09.2007 г. стоки не са свързани с тези, които евентуално са вложени в гаранционната и сервизна дейност на жалбоподателя в предходни години, необосновани се твърденията му, че е налице грешка от минал отчетен период или счетоводна грешка, некоригирана по съответния ред. Ако тези грешки са допуснати, каквито са твърденията на касатора за предходни периоди, то те не се обхващат от нормата на чл. 81 от ЗКПО, действаща от 1.01.2007 г. и тъй като тази норма няма обратно действие, не може да се приложи от органите по приходите по реда на чл. 81 ЗКПО по отношение на грешки за периода от 2003 г. до 2006 г., за които се твърди от касатора, че са били налице, но не са коригирани от него по съответния ред. По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,