Определение № 60223 от 01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 783/2020 г.

Производството, образувано по чл. 47 и сл ЗМТА, е приключено с решение от 15.07.2021 г.

Постъпила е молба на ищеца П. А. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и за връщане на част от внесената държавна такса като недължимо платена.

Постъпила е и молба от третото лице „Макро Трейд“ ЕООД с искане за връщане на част от внесената държавна такса като недължимо платена.

Ответникът „Евротур-Т“ ЕООД не изразява становище по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

1. Молбата на ищеца А. по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна.

Предварително следва да се отбележи, че независимо от посочената в нея, същата следва да бъде приета като молба за изменение на решението, а не за допълването му, доколкото в него се съдържа и произнасяне по въпроса за разноските.

С молбата се претендира осъждане на ответника, във връзка с уважения иск на ищеца, за адвокатско възнаграждение в размер на 9396 лв. и за държавна такса.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че действително адвокатско възнаграждение е било уговорено и реално заплатено в посочения размер.

Установява се обаче, че тази сума не е заплатена от самия ищец. С допълнително тристранно споразумение от 17.10.2019 г. към сключения между ищеца и представлявалия го адвокат договор за правна помощ е уговорено, че възнаграждението ще бъде заплатено от третото лице „Кариера Драгоево“ АД. Независимо от това, възнаграждението не е платено и от това трето лице, а от третото лице „Макро Трейд“ ЕООД за сметка на „Кариера Драгоево“ АД, видно от представеното платежно нареждане от 10.11.2020 г.

Непротиворечива е практиката на ВКС, изразена в определение № 14/07.01.2015 г. по ч. т. д. № 3082/2014 г. на I т. о., и последователна възприета (ч. т. д. № 311/2016 г., II т. о., ч. гр. д. № 4289/2019 г., III г. о., т. д. № 2334/2015 г., II т. о.), съгласно която не подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК разноските, които не са направени от страната, а от трето лице, макар и за нейна сметка. Поради това ответникът не носи отговорност по чл. 78, ал. 1 ГПК за заплатеното от третото лице „Макро Трейд“ ЕООД адвокатско възнаграждение, макар и за сметка на ищеца, поради което в тази част молбата е неоснователна.

Същите съображения важат и за държавната такса, доколкото видно от платежното нареждане от 05.06.2020 г. таксата е внесена отново от третото лице „Макро Трейд“ ЕООД. Допълнително следва да се отбележи, че освен това според нареждането таксата е внесена за сметка само на ищеца „Драгоево“ ЕООД, а не и за сметка на ищеца А..

По изложените съображения молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна.

2. Неоснователна е и молбата на третото лице „Макро Трейд“ ЕООД за връщане на част от внесената държавна такса като недължимо платена. Предмет на предявените искове за отмяна е оспореното арбитражно решение, поради което държавната такса се дължи върху общия размер на вземанията, предмет на разрешения с него спор, а не само върху уважената част от исковете, т. е. върху 498220 лв. С оглед на това дължимата държавната такса в случая е в размер на 19928.80 лв., а не в размер на 12109,40 лв. според уважената с арбитражното решение част от исковете. Не е налице следователно недължимо внесена част от таксата, поради което молбата следва да се остави без уважение.

С тези мотиви съдът