Определение № 7805 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Г. И. Г. от гр.Шумен, вписана в АКШумен срещу Определение № 4031 от 14.04.2026г. по адм. дело № 3180/2026г. на тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд, с което е оставено е без разглеждане искането на Г. за отмяна, на основание чл. 239, т. 4,5 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс, на влязлото в сила Решение № 14377 от 22.12.2025г. по КАНД № 2517/2025 г. на Административен съд – Варна и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на извода на състава на ВАС за недопустимост на искането за отмяна с мотиви, че редът следва да е по реда на глава ХIV от АПК, а не по Раздел VIII ЗАНН. Поддържа, че са налице основанията за отмяна, обективирани в чл. 239,т.4, т.5 и т.6 от АПК, както и че са нарушени принципите на равнопоставеност в процеса, на безпристрастност и на предвидимост. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на тричленен състав на ВАС за разглеждане по същество на искането за отмяна. Претендира разноски. Насрещната страна – Началник РУ Шумен към ОДМВР Шумен, не е подала възражение в указания срок. Настоящият петчленен състав на ВАС намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното определение, съставът на ВАС – трето отделение в производство по искане за отмяна на осн. чл. 239, т. 4,5 и 6 АПК на влязло в сила Решение № 14377 от 22.12.2025г. по КАНД № 2517/2025 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 1029 от 29.08.2025 г. по анд № 1012/2025 г. на Районен съд - Варна и делото е върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, е оставил искането без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съставът на ВАС е приел, че реда за възобновяване на административнонаказателните производства е уреден в Раздел VIII ЗАНН, поради което разпоредбите на чл. 237 и сл. АПК се явяват неприложими. Постановеното определение е правилно. В ЗАНН са уредени съдопроизводствените правила за обжалване на наказателните постановления пред съответния районен съд. Решенията на районния съд, на основание чл. 63в ЗАНН, подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд по реда на глава ХІІ АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 223 АПК, касационното решение е окончателно. Основанията за възобновяване са изчерпателно изброени в чл. 70 ЗАНН, а в следващите членове - сроковете, в които това може да се направи. Посочено е също кой е активно легитимиран да подаде искането и кой е компетентният съд да го разгледа - а именно - административният съд. В производството по възобновяване, за неуредените въпроси в ЗАНН се прилага НПК, съгл. чл. 84 ЗАНН, а не АПК. От това следва, че производството по възобновяване на влезлите в сила съдебни актове, с които са потвърдени наказателни постановления е специално уредено в ЗАНН, който изключва субсидиарно прилагане на АПК, а когато въпросите не са уредени в ЗАНН, приложимият закон е НПК. Като е приел, че искането за отмяна на влязло в сила решение на административния съд, е процесуално недопустимо, тричленният състав на ВАС е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложените съображения и на осн. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав