Определение № 4355 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2577/2026 г.

Настоящото дело е образувано по частна касационна жалба, подадена от В. В. Х. и Е. И. Х., чрез адв. С., против определение № 537/19.02.2026 г. по ч. гр. д. № 430/2026 г. на Софийския Апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд определение № 21512 от 03.11.2025 г. по гр. д. № 10703/2022 г., е изменено решението, постановено по същото дело в частта за разноските, като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на С. Д. С. сумата 14 422.30 лв. С определение № 4233 от 26.08.2026 г. по настоящото дело са оставени без уважение молба вх. № 17964/25.08.2026 г. и молба вх. № 18091/26.08.2026 г., подадени от В. В. Х. и Е. И. Х., чрез адв. С., за спиране по реда на чл. 282 ГПК на изп. д. № 20268480400275 и изп. д. № 20268480400276 на ЧСИ Р. А. по реда на чл. 282 ГПК, защото в частта за разноските определенията не подлежат на предварително изпълнение. След постановяване на това определение е подадена от частните жалбоподатели Е. И. Х. и В. В. Х., чрез адв. С. нова молба с вх. № 18910 от 11.09.2026 г. с искане на основание чл. 277 ГПК да се спре изпълнението на определение № 537/19.02.2026 г. по ч. гр. д. № 430/2026 г. на Софийския Апелативен съд. Представят доказателства, че е издаден изпълнителен лист за присъдените разноски с първоинстанционното решение №6179//15.10.2025 г. по гр.д.№ 10703//2022г. на СГС, че са образувани изп. дела № 20268480400276 и изп.д. № 20268480400276, включително за събиране на присъдените от СГС разноски, връчени са призовки за доброволно изпълнение и е насрочено изпълнително действие за принудително изпълнение. По настоящото производство, образувано по частна касационна жалба, не може да бъде спряно на основание чл. 277 ГПК изпълнението на определение № 537/19.02.2026 г. по ч. гр. д. № 430/2026 г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено определение № 21512 от 03.11.2025 г. по гр. д. № 10703/2022 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК, подадена от С. С. и Д. С. за изменение на постановеното решение в частта за разноските и вместо това е изменено решението, постановено по същото дело, като В. В. Х. и Е. И. Х. са осъдени да заплатят на С. Д. С. сумата 14 422.30 лв. Настоящият състав не коментира допустимостта на частната касационна жалба, по която не се произнася. Определението на въззивния съд, с което той се произнася по частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 274, ал.3 ГПК. Това определение не е изпълнително основание, т.е. не подлежи на изпълнение ако не е влязло в сила, съгласно чл. 404, ал.1 ГПК. /виж ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС./ Предприетите действия по издаване на изпълнителен лист на основание невлязло в сила определение по чл. 248 ГПК и предприети изпълнителни действия на основание такъв изпълнителен лист, подлежат на самостоятелно обжалване. В производство по обжалване издаването на изпълнителен лист или по обжалване на изпълнителни действие за събиране на разноски по невлязло в сила определение за разноски може да се спре изпълнението. Предмет на касационното частно производство е законосъобразността на обжалваното определение, а не законосъобразността на предприетите изпълнителни действия. Затова не може да се спре изпълнението в това производство. Ако се приеме, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е влязло в сила, то тогава също не може да се спре изпълнението на основание чл. 277 ГПК в това производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение