Решение № 5104 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11360/2025 г.

ВАСТрето отделение12.05.2026 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32937 от 08.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1147/2025 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на К. П. Л., [ЕГН], направените по делото разноски общо в размер на евровата равностойност на 3000 лв. /три хиляди лева/ или 1533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/, съставляваща разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ ПОПОВА /п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез пълномощника й главен юриск. Бельова срещу решение № 32937 от 08.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1147/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е уважена жалбата на К. П. Л. срещу решение Ж-991/23.12.2024 г. на КЕВР, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения, че съдът не е извършил преценка на всички относими факти и обстоятелства, на доводите, изложение в решението на КЕВР, както и на събраните по делото доказателства. Смята, че неправилно е приложен материалния закон с оглед начина на определяне на цената на присъединяване. Освен това неправилно е приложил материалноправните норми, касаещи Претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява и поддържа жалбата си и направеното искане за разноски. Ответникът – К. П. Л., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция по представен списък, инкорпориран в отговора. Ответникът – "Електроразпределение Юг" ЕАД, редовно призован, не се представлява. В писмено становище поддържа касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по жалба на К. П. Л. до КЕВР срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД относно определената цена за присъединяване на жилищна сграда на жалбоподателя към електроразпределителната мрежа. Основният спор по делото е дали процесният имот се намира „в регулация“ или „извън регулация“, което определя начина на ценообразуване съгласно чл. 33 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. КЕВР е приела, че правилно „Електроразпределение Юг“ ЕАД е възприел становището, че имотът е „извън регулация“ въз основа на справка от общината и е определила цена на база действителни разходи по индивидуален проект съгласно чл. 33, ал. 4 от Наредбата, поради което е прекратил производството пред Комисията. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата като основателна и е присъдила на жалбоподателя сторените по делото разноски. За да постанови този резултат е приел, че при липса на легална дефиниция на понятието „регулация“ в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), по силата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) следва да се приложат дефинициите от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Въз основа на съдебна експертиза и данните по делото, съдът е установил, че имотът попада в урбанизирана територия (зона Жм1 по Общия устройствен план), за която има одобрен подробен устройствен план (ПУП). Поради това, съдът е заключил, че имотът е „в регулация“ и цената за присъединяване е следвало да бъде определена по стандартизирани групи съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата, а не по индивидуални разходи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на жалбата. Практиката на ВАС по спорове относно цената за присъединяване към електроразпределителната мрежа е последователна и непротиворечива по отношение на приоритетното приложение на ЗУТ. Ето защо, при липса на дефиниция в енергийното законодателство, понятията „в регулация“ и „извън регулация“ се тълкуват съобразно дефинициите, дадени в Закона за устройство на територията (така напр. в Решение № 7395 от 2023 г. на ВАС, Решение № 15759 от 2020 г. на ВАС, Решение № 7908 от 2023 г. на ВАС, Решение № 12716 от 2023 г. на ВАС). Във всички тези случаи ВАС неизменно приема, че по силата на чл. 46 от ЗНА, за неуредените случаи се прилагат разпоредбите за подобни случаи, каквито са тези в ЗУТ. Решаващо значение има наличието на устройствен план, като основен критерий за определяне на статута на един имот е дали той е урегулиран с подробен устройствен план (ПУП). Съгласно § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, „неурегулирана територия“ е тази, в която имотите не са урегулирани с ПУП (§ 5 от ЗУТ). Следователно, наличието на ПУП за дадена територия я прави „регулирана“. В този смисъл трябва да се даде едно по-широко тълкуване на „урбанизирана територия“. Така имот се счита за част от урбанизирана територия (и съответно „в регулация“) не само когато е в строителните граници на населеното място, но и когато за него има одобрен ПУП, с който предназначението му е променено за неземеделски нужди (напр. жилищно, вилно строителство). ВАС неотклонно приема, че такива имоти, макар и извън старите строителни граници, формират нова урбанизирана територия. Настоящата инстанция е последователна и в практиката си да отменя решения на КЕВР, когато регулаторът е проявил процесуална пасивност и не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително като не е приложил относимите норми на ЗУТ, както правилно е заключил АССГ (напр. Решение № 12668 от 2023 г. на ВАС, Решение № 3462 от 2024 г. на ВАС). Така се явяват неоснователни доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения и са събрани допълнителни доказателства по делото. Решението на АССГ е в пълно съответствие с трайната практика на ВАС, която дава предимство на устройствения статут на имота (наличие на ПУП, попадане в урбанизирана зона) пред формалното му разположение спрямо строителните граници. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от 22.10.2025 г., за сума в размер на евровата равностойност на 3000 лева, като липса направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

Цитирани разпоредби

13