Определение № 263 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 251/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение от 26.01.2011 г. по гр.д. № 1027/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е прекратено производството по подадената от частния жалбоподател насрещна въззивна жалба вх.№ 27296/26.11.2010 г. срещу решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 3796/2010 г. на Добричкия районен съд в частта на уважените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. От ответната страна не е постъпил писмен отговор. По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК. С обжалваното определение Добричкият окръжен съд е прекратил производството по подадената срещу решение на първоинстанционния съд насрещна въззивна жалба. За да постановени този резултат въззивният съд е приел, че жалбоподателя е упражнил в срок правото си на въззивно обжалване с въззивна жалба № 26180 от 12.10.2010 г., с която се обжалва решението на първата инстанция в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. С насрещната въззивна жалба се обжалва първоинстанционното решение в същите части, поради което е приел, че същата е недопустима, тъй като за жалбоподателя липсва правен интерес от подаване на насрещна жалба от същата страна със същия предмет. Съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно. Преценката на въззивния съд, че насрещната въззивна жалба е недопустима, поради липса на правен интерес е правилна. С чл.263, ал.2-4 ГПК е уреден института на насрещната въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба може да бъде подадена, когато въззивното производство е било открито с подаване на въззивна жалба в рамките на срока за отговор на последната. С института на насрещната въззивна жалба на страната е предоставена допълнителна възможност да упражни правото си на въззивно обжалване, ако тя е пропуснала срока за това или подадената от нея въззивна жалба е върната като нередовна, респ. оттеглена. Насрещната въззивна жалба е същата като първоначалната. Единствената разлика между първоначалната и насрещната въззивна жалба е, че първоначалната може да бъде подадена в срока за обжалване, а насрещната – в срока за отговор. В настоящия случай частният жалбоподател е подал първоначална въззивна жалба, с която обжалва решението в неизгодната за него част- частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, а ответницата е подала въззивна жалба в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ. В. производство е открито по двете първоначални жалби на страните. Подадената от частния жалбоподател насрещна въззивна жалба е със същия предмет като първоначалната, поради което правилно въззивния съд е приел, че тя е недопустима, поради липса на правен интерес. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното определение, като правилно ще следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.