Определение № 5571 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 732/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Обжалвано е било решение от 22.10.2024 г. по в.гр.д.№ 2186/2023 по описа на АС – София, с което частично е уважен иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. С решение от 22.10.2024г. по настоящото дело ВКС е отменил решение от 14.12.2023 г. по в.гр.д.№ 2186/2023 по описа на АС – София, в частта му, с която Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати в полза на И. Х. И. за сумата над 50 000 до 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановено решение, с която предявения от И. Х. И. иск по чл.2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлен над сумата от 50000 до 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконното наказателно преследване и е оставено в сила въззивното решение в останалата му част. С молба от 28.10.2024 г. ответникът в касационното производство И. И. чрез адв. П. М. - САК е поискал да се измени решението от 22.10.2024 г. в частта за разноските и ответникът в производството да бъде осъден да заплати направените такива в първоинстанционното производство в размер на 9636 лева. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: При постановяване на решението си Върховният касационен съд се е произнесъл по дължимостта на разноските за производството по делото съобразно изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. С решение от 18.06.2023г. по гр.д.№13426/2021г. Софийски градски съд е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на И. И. сумата 70 000лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, както и сумата 2248,40лева разноски по делото, при поискани такива в размер на 9636лева. С определение от 21.09.2023г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането на Прокуратурата на РБ по чл.78, ал.5 ГПК и не е намалил размера на присъдените разноски. С решение от 14.12.2023г. по гр.д.№2186/2023г. Софийски апелативен съд е потвърдил решението от 18.06.2023г. по гр.д.№13426/2021г. на Софийски градски съд и определението от 21.09.2023г. по същото дело, т.е. постановил е, че разноските за производството пред първата инстанция, които Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца, са в размер на 2 248,40 лева. С решението си 22.10.2024г. по настоящото дело ВКС е отменил решение от 14.12.2023 г. по в.гр.д.№ 2186/2023 по описа на АС – София, само в частта му, с която Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати в полза на И. Х. И. сумата над 50 000 до 70 000 лева, представляваща обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване, но със същото решение ВКС, като е оставил в сила въззивното решение в останалата му част, се е произнесъл и по дължимостта на разноските, направени от ищеца в първата инстанциия, а именно че същите остават такива в размер на 2 248,40 лева. С оглед уважената от касационната инстанция част от иска по чл.2 ЗОДВ в размер на 50 000 лева настоящият състав намира, че присъдените от първата инстанция разноски са определени при спазване разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК / при това съобразявайки уважен размер на иска от 70 000лева/ и не се дължи заплащането им в пълния претендиран размер от 9636 лева при намаляване размера на обезщетението от касационната инстанция, поради което молбата за изменение на решението в частта му относно присъдените разноски размер на 2 248,40 лева за първоинстанционното производство, следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. на ВКС,