Определение № 4724 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4511/2024 г.

ВКСII гражданско отделение21.10.2025 г.докладчик Пламен Стоев

Диспозитив

П о т в ъ р ж д а в а определение № 2256 от 15.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3121/2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. З. Р. за изменение на решение № 533 от 06.05.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. З. Р. срещу определение № 2256 от 15.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3121/2023 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 533 от 06.05.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска отмяната му. Ответната страна по жалбата е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 533 от 06.05.2024 г. по в. гр. д. № 3121/2023 г. на Софийския апелативен съд е отменено решение № 4478 от 2023 г. по гр. д. 10577/2021 г. на Софийския градски съд и вместо него е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Военномедицинска академия (ВМА) иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на майката на ищеца – С. Д. М., починала на 26.09.2016 г. С решението са присъдени разноски в полза на ВМА в общ размер на 5260 лв., от които 3660 лв. са заплатено адвокатското възнаграждение, за които преди последното по делото заседание е представен списък по чл. 80 ГПК. В съдебното заседание на 24.04.2024 г., когато са приключили устните състезания, пълномощникът на Р. Р. не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, а такова е направено едва с молбата по чл. 248 ГПК от 24.06.2024 г. С оглед на това въззивният съд е счел, че искането по чл. 248 ГПК е несвоевременно направено и го е оставил без уважение. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Определението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, а именно определение № 372 от 16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г., IV г. о., в което е посочено, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото. Когато след постановяване на решение по делото страна по делото поиска от съда да допълни или измени решението си в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като й присъди разноски, насрещната страна може да направи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК и то ще бъде своевременно – преди произнасянето на съда по разноските. Когато обаче искането по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави за пръв път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, то е несвоевременно. Предвид изложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Цитирани разпоредби

8