Определение № 113 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 644/2011 г.
ВКСIII гражданско отделение13.02.2012 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Отменява определение от 27.04.2011г. по в.гр.д.2461/2011г на Софийски градски съд в частта, с която А. А. П. е осъдена да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] сумата 453,11лева разноски пред втора инстанция и вместо това постановява :. Оставя без уважение искането на [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] за присъждане на разноски по делото пред Софийски градски съд Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на А. А. П. срещу определение от 27.04.2011г. по в.гр.д.2461/2011г на Софийски градски съд, в частта, с която след постъпил по делото пред втора инстанция отказ от иска, в полза на ответника [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място], са присъдени част от разноските ,включващи внесен депозит за вещо лице и държавна такса по неговата въззивна жалба, общо в размер на 453,11лева Поддържа се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението, тъй като ищците по трудови спорове не дължат разноски от категорията на присъдените. Ответникът по жалбата [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място], ( чиято търговска фирма е и понастоящем действаща ),оспорва основателността на частната жалба. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното понасотящем определение неправилно е прието ,че заявеният отказ от иска и последвалото прекратяване на делото в една част поставя ищцата по трудовия спор в друго процесуално положение, различно от произтичащото по силата на чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК освобожване от такси и разноски. В чл. 359 от КТ изрично е посочено ,че ищите не плащат такси и разноски в производството ,т.е правилото намира приложение и при възлагането на разноски с оглед прекратяване на делото по чл.78 ал 4 от ГПК, а единстветото изключение е по отношение на платеното от страна на рабатодателя адвокатско възнаграждение за защита по делото, ако с оглед изхода му се следват разноски. В особеното мнение на председателя на въззивния състав правилно е изтъкнато, че в случая от ответника се искат разноски, внесени като възнаграждение за вещо лице ,съответно внесена държавна такса по неговата въззивна жалба, които не са за сметка на ищеца по трудовия спор и не подлежат на присъждане. Гореизложеното налага обжалваното определение да бъде отменено в обжалваната част, а искането на за присъждане на разноски в полза на [фирма] да бъде отхвърлено изцяло По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о