Решение № 106 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 678/2012 г.

Производството е по чл. 247 от ГПК. Постъпила е на 19.12.2019 г. молба от И. Н. Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебното решение № 231 от 11.08.2014 г. по т.д. 678/12 г. по описа на ВКС досежно вписването като страна на починалия Н. Г. заличен още във въззивното производство пред САС с решение № 29 от 05.02.2015 г. по т.д. 678/12 г. ВКС. В последното била допусната поправка на очевидна фактическа грешка, но било постановено в поправените решения вместо Н. М. Г. да се чете Й. И. Г.. При поправката не било отчетено обстоятелството, че Й. И. Г. не била негова единствена наследница. По делото като наследници на Н. Г. били конституирани Й. И. Г., съпруга и И. Н. Г. дъщеря. Следвало починалият да се замести от двете наследници по закон. Но при заместването при отстраняване на фактическата грешка в решението името на починалия Н. Г. само с единия му наследник Й. Г. на практика се променял осъдителният диспозитив на решението. Същото се отнасяло и до решение № 125 от 27.6.2017 г. по т.д. 2542 /16 г. ВКС, 2 ТО за допълване на основното решение № 231 от 11.08.2014 г. по т.д. 678/12 г. Ответникът по молбата „Яни 03“ ООД оспорва молбата. Счита, че следва да се остави без уважение. Счита, че вече има постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 231 от 11.08.2014 г. както и решение № 313 от 1.11.2014 г. по т.д. 678/12 г. по описа на ТК като е постановена поправка на очевидна фактическа грешка в двете решения, в които вместо Н. М. Г. се чете Й. И. Г.. Доколкото И. Г. била ответник – участник в цялото производство до приключването му, както и не било спорно, че същата се явявала втори законен наследник на починалия във въззивното производство Н. Г. била правилно конституирана като нов ответник съпругата му Й. И. Г. заедно с другия му законен наследник – И. Г.. И. Г. имала интерес да премълчи факта, че била починала Й. Г. в края на 2017 г. и молителката е искала да бъде конституирана в изпълнителното производство. Като единствен законен наследник и страна в производството по гр.д. 1025/08 г. И. Г. отговаряла за целия размер на осъдителния диспозитив на влязлото в законна сила решение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решение 231 от 11.08.2014 г. по настоящето дело т.д. 678/12 г., ВКС, 2 ТО, са осъдени И. Н. Г. и Н. М. Г. да заплатят на „Яни 03“ ООД сумата от 32 000 лв и 2 630 щ.д. или по 16 000 лв и по 1 315 щ.д. всеки от тях. С решение № 313 от 04.11.2014 г. по т.д. 678/12 г. е допълнено решение № 231 от 11.08.2014 г. като са осъдени И. Н. Г. и Н. М. Г. да заплатят на „Яни 03“ ООД сумата по 16 000 лв и 1 315 щ.д. ведно със законната лихва до окончателното им изплащане и 1 172, 50 лв разноски. С решение № 29 от 05.02.2015 г. по т.д. 678/12 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 231 от 11.08.2014 г. както и в решение № 313 от 4.11.2014 г. и двете по т.д. 678/12 г. като вместо „Н. М. Г. се чете Й. И. Г., [населено място] дол, общ. Б.“. В мотивите на решение № 29 от 5.2.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка е посочено, че е наложително допускане на явна фактическа грешка, тъй като в процеса на мястото на починалия ответник Н. М. Г., на основание чл. 227 от ГПК е конституирана неговата наследница Й. И. Г.. Решение № 313 от 04.11.2014 г. е отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т.5 от ГПК с решение № 232 от 08.12.2016 г. по т.д. 3470/15 г. на ВКС, 1 ТО и делото е върнато за ново разглеждане по молбите по чл. 248 от ГПК и чл. 250 от ГПК по отношение на решение № 231 от 11.8.2014 г., поправено с решение № 29 от 5.2.2015 г. След отмяна на решението за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка е образувано само по тези молби ново дело т.д. 2542/16 г., ВКС, 2 ТО. По това дело е постановено решение № 125 по т.д. 2542/16 г. ВКС, с което е допълнено решение № 231 от 11.08.2014 г. по т.д. 678/12 г. ВКС, 2 ТО като е осъдена И. Н. Г. да заплати на „Яни 03“ ЕООД законната лихва върху сумата от 16 000 лв и законната лихва върху сумата от 1 315 щ.д., считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски пред СГС и САС в размер на 1 172,50 лв и е осъдена Й. И. Г. да заплати на „Яни 03“ ООД законната лихва върху сумата от 16 000 лв и законна лихва върху сумата от 1 315 щ.д., считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски пред СГС и САС в размер на 1 172,50 лв. В разглежданата понастоящем молба, И. Г. твърди, че е допусната явна фактическа грешка, изразяваща се в това, че не е единствена наследница на Н. Г., а е налице и наследяване от Й. И. Г.. В хода на производството по делото пред Апелативен съд – София са представени доказателства - удостоверение за наследници за това, че Н. М. Г. е починал и е оставил за наследници: И. Н. Г., дъщеря и съпруга Й. И. Г.. Въззивният съд е приел, че е настъпило наследствено правоприемство и е конституирал наследниците на Н. Г., посочвайки само новоконституираната страна Й. Г.. Този съд е приел, че И. Н. Г. е страна в процеса и е конституирал само страната, която не е участник до този момент, но е наследник на Н. Г., а именно Й. Г.. Предвид решението на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК са осъдени И. Н. Г. и Н. Г. да заплатят посочените суми на „Яни 03“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 3от ЗЗД. Впоследствие с решение за поправка на явна фактическа грешка вместо Н. Г. е допусната поправка да се чете „Й. Г.“, като е отчетено настъпилото наследствено правоприемство. В решението за допълване изрично е посочена присъдената сума срещу всеки от ответниците. Предвид решението, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, поправено с решение 29 от 5.2.2015 г. и допълнено с решение от 27.06.2017 г. по т.д. 2542/16 г. на решението по настоящето, специфициращо сумите, дължими от всяко от лицата в осъдителния диспозитив, настоящият съдебен състав намира, че не може да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като липсва основание за това. Волята на съда е обективирана в диспозитива на решението като общо е присъдена сумата от 32 000 лв, както и 2 630 щ.д. или по 16 000 лв и 1 315 щ.д. за всяка от ответниците. Предвид изрично посочване на присъдените суми, настоящият съдебен състав намира, че не може да отчете наследственото правоприемство по начина, по който следва от закона, така както е формулирано искането в разглежданата молба. Допускането поправка на очевидна фактическа грешка предпоставя противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение. В случая няма такова противоречие. В мотивите на решението по чл. 290 от ГПК изрично е посочено, че исковата претенция, основана на чл. 55, ал.3 от ЗЗД следва да бъде уважена за сумите 32 000 лв и 2 630 щ.д., дължими по равно от ответниците. Така е и постановен диспозитивът на решението за допълване като са осъдени ответниците да заплатят по равно тази сума или по 16 000 лв всеки от тях и 1 315 щ.д. всеки един от тях. В производството по реда на чл. 247 от ГПК не подлежат на поправка други грешки извън тези, обективирани в диспозитива, несъответстващ на мотивите. В случая и в мотивите, и в диспозитива, ВКС е посочил, че двете ответници дължат на „Яни 03“ ООД сумите по равно, като изрично са посочени размерите. По изложените съображения ще следва да се остави без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Предвид изложените съображения Върховният касационен съд на Р България