Определение № 12189 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД, ЕИК 131129282, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Сердика“, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие” № 1А, представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД от И. Чернев – управител и Я. Джем – управител, чрез процесуален представител ст. юрк. Л. Клайн, против Определение № 15061 от 20.08.2024 г., постановено по адм. дело № 7184/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу предписания, дадени с Констативен протокол от 20.06.2024 г., издаден от здравен инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“, Дирекция „Обществено здраве“ в Регионална здравна инспекция – гр. Търговище и производството по делото е прекратено. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК ответникът – директор на РЗИ – гр. Търговище е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост, е неоснователна. С атакуваните от жалбоподателя пред първоинстанционния съд предписания, дадени с Констативен протокол от 20.06.2024 г. на здравен инспектор в отдел „ДЗК“, Дирекция „ОЗ“ в РЗИ – гр. Търговище, е предписано на „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД незабавно да спре реализацията на два продукта – минерална вода Evian в разфасовка от 1,5 л. и минерална вода San Benedetto в разфасовка от 300 мл., поради несъответствие с изискванията на Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за пиене. С оспореното пред настоящата инстанция определение Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата на „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД срещу процесните предписания и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореното предписание, макар да има задължителен характер за адресата си, не представлява индивидуален административен акт и принудителна административна мярка, поради което не подлежи на обжалване. Приложена е нормата на чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът приема, че оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Даването на такива предписания е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяването на държавен здравен контрол, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето (ЗЗ). Освен предписването на задължителни и противоепидемични мерки, държавните здравни инспектори могат да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки (чл. 19, ал. 2, т. 13 ЗЗ). Тези мерки, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗ се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. Такава заповед не е издадена. В разглеждания случай предписанието, макар да има задължителен характер за адресата си (арг. от чл. 44 ЗЗ), не съставлява принудителна административна мярка, както правилно е приел решаващият съд и не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. То е издадено от проверяващия орган при изпълнение на контролните функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания, възложени му с нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Актът, който евентуално би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя би била мярката на държавна принуда, представляваща последица от неизпълнението на предписанието. Следователно такъв ефект може да има само постановяването на принудителна административна мярка от директора на РЗИ при евентуално неизпълнение на предписанието (чл. 38, ал. 2 ЗЗ). Това е и актът, който подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗ, тъй като той поражда неблагоприятни правни последици за адресата. В производството по оспорване на акта за налагане на ПАМ адресатът може да релевира и всички доводи, свързани с незаконосъобразността на предприетите от органа преди налагане на принудителната административна мярка действия. Обстоятелството, че в предписанието е посочено, че същото подлежи на обжалване не променя правния му характер, нито последиците от него. Жалбата, подадена против неподлежащ на оспорване акт, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като я е оставил без разглеждане на това основание, Административен съд София - град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,