Определение № 1875 от 16.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2256/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Уотър Стоун“ ЕООД, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1116/10.04.2025 г., с присъждане в полза на страната разноски за касационна инстанция, предвид недопускането до касация касационната жалба на насрещната страна - „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, против решение № 138/29.02.2024г. по т.д.№ 586/2023г. на Апелативен съд - София. Молителят се позовава на приключило успешно за защитата му касационно производство. Претендира присъждане на договореното и заплатено на процесуалния му представител възнаграждение от 30 969 лева. Ответната страна - „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. А. М. – оспорва молбата като неоснователна, поради несвоевременното отправяне на искането, както и поради липсата на списък с разноски по чл. 80 ГПК, като абсолютна процесуална предпоставка за изменение на съдебния акт, в частта за разноските. Възразява за прекомерност на търсения хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2256/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД против решение № 138/29.02.2024г. по т.д.№ 586/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 506/18.04.2023 г. по т.д.№ 1357/2022г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на ищеца „Уотър Стоун„ЕООД сумата от 539 900 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, представляваща внесен от ищеца гаранционен депозит по последващо развален договор за покупко-продажба № 37/09/2018 от 10.09.2018г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 21.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава, съизмерима с мораторната лихва върху сума от 50 000 лева, присъдена с предходно съдебно решение между страните, по частичен – спрямо настоящия - иск, за периода 21.07.2019г. – 26.04.2021г., в размер на 8 958, 34 лева. С определение № 1116/10.04.2025 г. по т.д. № 2256/2024 г. на ВКС, І т.о. обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по претенцията на „Уотър Стоун„ЕООД, за възмездяване на сторените от дружеството разноски. Молбата е частично основателна. Неоснователно е поддържаното възражение за недопустимост на молбата. Същата е депозирана в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК предвид необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК. Неоснователно е и възражението за недопустимост, основано на аргумент за непредставяне на списък с разноски по чл. 80 ГПК. Същият е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК единствено в хипотезата, в която съдът е определил разноските и страната иска изменение на съдебния акт, за да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им – т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В т. 8 от същото тълкувателно решение е разяснено, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски /каквато е настоящата хипотеза/ не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно – с отговора на касационната жалба. Ведно с него са представени и доказателства за сторване на разноските – договор за правна защита и съдействие от 24.09.2024 г., в чл. IIІ от който е уговорено възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба срещу горепосоченото решение, както и за процесуално представителство пред ВКС, в размер на 25580 лева без ДДС, платено по посочена в договора банкова сметка. Представено е преводно нареждане от 25.09.2024 г., удостоверяващо, че по същата банкова сметка от „Уотър Стоун“ ЕООД е осъществено плащане в размер 30 696 лева - сума, равностойна на договореното адвокатско възнаграждение с включ ДДС от 20%.. Съобразно тези обстоятелства настоящият състав приема представените доказателства за изпълващи изискванията на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. За основателно се преценява поддържаното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Предмет на спора са предявени от „Уотър Стоун„ ЕООД против „Снабдяване и търговия – МО„ЕООД обективно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД – за връщане на отпаднало основание, поради развалянето на сключения между страните договор за покупко-продажба на стоки от 10.09.2018г., на сума от 539 900 лева, ведно с иск за обезщетение за забава върху същата и иск за обезщетение за забава върху сума от 50 000 лева - разликата до пълния размер на претенцията на ищеца към ответника – 589 900 лева, която сума от 50 000 лева му е присъдена на същото правно основание предходно, с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 1533/2020 г. на Софийски апелативен съд, по предявен от страната, като насрещен, частичен иск за същото вземане. Настоящият състав съобрази осъществените от ответника по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор на касационната жалба, взе предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че фактите, релевантни за съществуването, изискуемостта и принадлежността на процесната неустойка, са били предмет на предходно съдебно производство, поради което в настоящото защитата на ответника се ограничава до позоваване на задължителните указания в ТР № 3/2019г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновават извод, че договореното възнаграждение е прекомерно за сумата над 10 000 лева /12 000 лв. с ДДС/, до която следва да бъде възмездено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение