Решение № 1609 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. К., чрез адвокат П. Гетев, против решение № 794/22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2365/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя за приложение на Закона за адвокатурата. Иска отмяна на обжалваното решение и на оспорения мълчалив отказ. Прави искане за присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Ответната страна – директорът на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ - община Варна, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба, подадена от Р. А. К. против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ към община Варна да извърши административна услуга - смяна на постоянен адрес, съгласно заявление с рег. № АУ087334ВН от 30.08.2024 г. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. А. К. против горепосочения мълчалив отказ. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление № АУ087334ВН от 30.08.2024 г. от името на Р. А. К. адвокат П. Гетев поискал смяна на постоянен адрес, като за целта представил декларация на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, договор за продажба на недвижим имот и адвокатско пълномощно без нотариална заверка. На 30.08.2024 г., на основание чл. 27 във вр. чл. 30 АПК, от директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ - Община Варна е изпратено уведомително писмо до заявителя в което е посочено, че следва в 3-дневен срок да се представи нотариално заверено пълномощно. Писмото е връчено на 03.09.2024 г. по електронен път на адв. Гетев. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че отказът за промяна на постоянен адрес е издаден от компетентен орган, доколкото на същия от страна на кмета на Община Варна са делегирани функциите на длъжностно лице по гражданско състояние и гражданска регистрация, произтичащи от ЗГР. Посочил е, че адресната регистрация по същността си представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, като съгласно чл. 95 ЗГР постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, към което следва да бъдат приложени някои от изброените в ал. 2 на чл. 92 ЗГР документи. Съгласно чл. 95, ал. 2 ЗГР заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. Въз основа на горното, административният съд приел, че със заявлението са представени изискуемите документи – заявление за постоянен адрес от молителя, договор за продажба на недвижим имот и адвокатско пълномощно. Представеното адвокатско пълномощно обаче е в обикновена писмена форма, а не нотариално заверено, което в противоречие с изискванията на чл. 95, ал. 2 ЗГР. Въз основа на горното, административният съд отхвърлил жалбата на К. против мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ - Община Варна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. По делото безспорно е доказано, че заявлението за промяна на постоянен адрес е подадено от адв. П. Гетев като пълномощник на Р. А. К., но същото независимо че е изрично за представителство в производствата по извършване на регистрация по постоянен и настоящ адрес, е в простата писмена форма, а не е нотариално заверено, което е в противоречие с изискванията на чл. 95, ал. 2 ЗГР. В процесния случай упълномощеният адвокат е инициирал от името на Р. А. К. административно производство за извършване на административна услуга директно пред административния орган. За тази цел адвокатът следва да притежава нотариално заверено в негова полза пълномощно от своя клиент по аргумент от разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация. Не се споделя твърдението, че Закона за адвокатурата е специален по отношение на Закона за гражданската регистрация, поради и което в случая не е нужна нотариална заверка на пълномощното. Упражняването на адвокатската професия включва представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица - чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Така посочените разпоредби са общи и касаят начина на упълномощаване клиент – адвокат. Те не дерогират изискването на приложимата в случая норма на чл. 95, ал. 2 ЗГР, която се явява ограничителна и е свързана с личните данни на упълномощителя – постоянният адрес представлява лични данни съгласно Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) и Закона за защита на личните данни в България. Изискването, посочено в ЗГР не може да се тълкува разширително, дори в светлината на ЗАдв., уреждащ отношенията клиент – адвокат и начина на упражняване на адвокатската професия. Изискването за представяне на нотариално заверено пълномощно с оглед промяната на постоянния адрес на дадено лице не може да се счита изпълнено чрез представяне на писмено пълномощно в полза на избрания адвокат, без то да е с нотариална заверка. В допълнение следва да се посочи, че обикновеното пълномощно е документ, който може да бъде написан и подписан свободно, без нотариална заверка, и същото се използва при ежедневни дейности, които не изискват официално удостоверяване. Когато обаче се касае например за сделка с недвижим имот или представителство по други въпроси, изрично уредени в закон, какъвто е процесния случай – смяна на постоянния адрес на лицето, следва да се представя нотариално заверено пълномощно. Това е така, защото то не удостоверява просто подписа на дадено лице, то удостоверява и самоличността, и волята на лицето. При така изложените мотиви касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,