Определение № 1227 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2809/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 329 от 31.01.2025 г. в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе, като му бъде присъдено своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Н. Н. Р., чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на молбата поради липсата на валиден, допустим и правилен съдебен акт, въз основа на който разноските да бъдат дължими, предвид изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок, предвид необжалваемостта на определението, чието допълване в частта за разноските се иска, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е отчасти основателна. С определение № 329 от 31.01.2025 г., постановено по настоящото дело, образувано по частна жалба на Н. Н. Р., е потвърдено разпореждане № 3583 от 12.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1021/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е върната частната ѝ жалба с вх. № 16756 от 01.07.2024 г. против постановеното по същото дело определение № 2576 от 25.06.2024 г. В отговора на частната жалба молителят в настоящото производство „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е направил искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС, като в постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение от 31.01.2025 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно обективираното в отговора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на насрещната страна по частната жалба. С оглед изхода на производството, в което молителят е бил представляван от юрисконсулт, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка настоящият състав преценява, че защитата на дружеството – ответник по частната жалба в производството пред ВКС, се изразява единствено в депозиране на отговор на частната жалба от неговия процесуален пълномощник – юрисконсулт, без явяване в съдебно заседание. В случая, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, частният жалбоподател Н. Н. Р. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по частната жалба „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв. съобразно вида на делото, неговата фактическа и правна сложност, вида и обема на процесуалните действия на представляващия дружеството юрисконсулт. За разликата над 50 лв. до поискания от молителя размер на разноските – 100 лв., молбата е неоснователна. Всички наведени от процесуалния представител на насрещната страна в отговора на молбата по чл. 248 ГПК твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на постановените при инстанционното развитие на производството съдебни актове са неотносими към предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.