Определение № 7033 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5311/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. Ш. от [населено място], общ. Своге, против определение № 306 от 11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1363/2025 г. по описа на Административен съд-София –област (АССО). Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага твърдения, че липсата на правен интерес е нов факт възникнал след приключване на устните състезания, както и, че това е въпрос който съдът е следвало да прецени в началото на производството, а не след като приключил диренето и е обявил делото за решаване. Посочва, че това е в разрез с процесуалната логика и с правото на ефективен съдебен процес. Цитира практика на Върховен административен съд и възразява, че предоставянето на информация различна от поисканата, както и формалното произнасяне без съдържателен отговор на заявлението представлява отказ за достъп до обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и подлежи на съдебен контрол. Излага доводи във връзка с приложението на чл. 6 и чл. 10 от ЕКПЧ на Директива (ЕС) 2029/1024, на чл. 15 от ДФЕС. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне от друг състав на съда. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство – заместник и. ф. административен ръководител-председател на Районен съд – Девня не изразява становище по основателността на жалбата и не представя писмен отговор по нея. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение административният съд на осн. чл. 159, т. 4 АПК е отменил протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.02.2026 г. по адм. дело № 1363/2025 г. по описа на съда и е оставил без разглеждане жалбата на Д. В. Ш., против решение № 202531200647 от 17.10.2025 г. на заместник и. ф. административен ръководител-председател на Районен съд – Девня, постановено по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 7658 от 03.10.2025 г., и производството по делото е прекратено. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство започва със заявление с вх. № 7658/03.10.2025 г., с което частната жалбоподателка е поискала предоставяне на обществена информация относно кадровия състав на Районен съд - Девня, а именно: 1. колко съдии правораздават в Районен съд - Девня към настоящия момент; 2. как е разпределен кадровият състав по отделения - наказателно и гражданско. С оспореното решение № 202531200647/17.10.2025 г. задълженият субект е предоставил достъп до исканата информация, както следва: по т. 1 - "Към настоящия момент Районен съд - Девня има действащи 4 съдебни състава, т. е. четирима съдии", а по т. 2 - "В Районен съд - Девня не са обособени отделения". Съдът е намерил, че в случая оспореният акт не засяга неблагоприятно правната сфера на Ш.. Напротив, по подаденото от нея заявление е налице изрично произнасяне, с което е предоставен достъп до обществена информация, като органът е дал отговор и по двата въпроса от заявлението. Обстоятелството, че тя не е съгласна със съдържанието на предоставения по т. 2 отговор или поставя под съмнение неговата пълнота и достоверност, не обуславя правен интерес от оспорване на един благоприятстващ за нея акт. Приел е, че предоставената информация удовлетворява изцяло заявения достъп до обществена информация, и за Д. Ш. не е налице правен интерес от оспорване на решение № 202531200647 от 17.10.2025 г. Определението е правилно. Частната жалбоподателка с процесното заявление е поискала от съответния административен ръководител на посочената съдебна институция, формулирана в т. 1 и т. 2 информация. С обжалваното пред административния съд решение задълженият субект е обективирал положителен като съдържание отговор по всяка точка от заявлението. Видно от прочита на същото е, че изложеното в него отговаря на търсената информация от Ш.. Същото е изцяло с позитивен характер и съдържа конкретна информация, представляваща отговор на исканите в процесното заявление по т. 1 и т. 2. данни. Поради гореизложеното може да се направи обоснован извод, че за частната жалбоподателка не е налице правен интерес от търсената съдебна защита срещу административния акт. Целта на оспорването по съдебен ред на акт по ЗДОИ е да бъде отменен отказ /изричен или мълчалив/ на задължения субект по ЗДОИ, с който се прегражда достъпа до търсената обществена информация. В случая такъв не е налице. С решение № 202531200647 от 17.10.2025 г. на заместник и. ф. административен ръководител-председател на Районен съд – Девня, на заявителката е предоставена обществена информация в пълен обем и в писмена форма, съдържаща ясен, конкретен и изричен отговор относно точния брой на съдиите, които в момента правораздават в Районен съд – Девня и как е разпределен кадровият състав по отделения, като е посочено, че в съда не са обособени отделения. Целеният от Ш. правен резултат е постигнат. Неоснователни са твърденията, че липсата на правен интерес е нов факт възникнал след приключване на устните състезания, както и, че това е въпрос който съдът е следвало да прецени в началото на производството, а не след като приключил диренето и е обявил делото за решаване, както и, че това е в разрез с процесуалната логика и с правото на ефективен съдебен процес. За наличието на правен интерес съдът следи служебно, поради което при установяването на липсата му той е задължен да я констатира и да постанови съответния съдебен акт. Това може да стане по всяко време на делото и съдът не е ограничен със срок след настъпването на който той да не може да провери наличието на правен интерес от обжалване. В случая отмяна на хода по същество на делото е в следствие именно на извършената проверка относно правния интерес и от приложението на нормите на чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Не се кредитират останалите възраженията в частната жалба касаещи приложението на чл. 6 и чл. 10 от ЕКПЧ на Директива (ЕС)2029/1024, на чл. 15 от ДФЕС, както и цитираната практика на Върховен административен съд Тези доводи са относими към разглеждане на спора по същество, а не към допустимост на оспорването на съответния административен акт, какъвто е предмета на настоящото производство. С оглед на което настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорваното определение и то следва да бъде оставено в сила, тъй като са правилни и верни изводите на съда, че жалбата е недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение