Решение № 2086 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11560/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сандански, чрез юрк. Милушева като процесуален представител, срещу решение № 4657 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 540/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед № УТИ-41/19.02.2025 г. на кмета на община Сандански. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – К. В. М., в писмен отговор и бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № УТИ-41/19.02.2025 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 Закона за устройството на територията (ЗУТ) на настоящия ответник е наредено да премахне незаконен строеж: „Пристройка към източната фасада на двуетажна жилищна сграда, изградена изцяло върху улица с осеви точки 101-101“, като сградата се намира в УПИ VI, пл. №337, кв. 52 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед №445/1977 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновава извод за нарушение на чл. 35 АПК поради издаване на административния акт при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че предметът на оспорената заповед не е индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като в разпоредителната й част не е посочено дали следва да се отстрани целият строеж или определена негова част и по-конкретно – не е посочено дали в обема на разпоредения за премахване обект е включена и съществуваща тераса, която е удължена при изграждане на пристройката. Приема, че са налице множество и съществени несъответствия между отразеното в съставените в административното производство два констативни акта и установеното от вещото лице по назначените по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи (СТЕ) при извършения оглед на място, в резултат на което фактическата обстановка по случая не е правилно установена. Достига до заключение, че липсата, неяснотата или неточността на описанието на правно значимите факти от обективната действителност е съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване на правото на защита на оспорващия и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на правилото по чл. 35 АПК. Административният акт е издаден при спазване на предвидената в ЗУТ процедура, като във връзка с подаден сигнал е извършена проверка на строежа и е изготвен констативен протокол. Съставени са констативен акт № 24-НН/19.12.2024 г. и констативен акт № 25-НН/19.12.2024 г., които са съобщени на ответника в настоящото производство. Въз основа на същите е издадена оспорената заповед на кмета на община Сандански, в която са разгледани подадените от адресата на задължението за премахване възражения. В проведеното административно производство са изяснени фактите и обстоятелствата, обосноваващи прилагането на хипотезите на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, както и такива, относими към индивидуализацията на строежа. Аргументите на съда относно неяснота в предмета на административния акт сочат на неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК, а не на допуснато съществено процесуално нарушение. Необоснован е изведеният извод, че нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен. В констативните актове и издадената въз основа на тях заповед той е описан по размери и вложени в него материали. В окомерната скица към констативен акт № 24-НН/19.12.2024 е посочено и местоположението му. Неправилен е изводът на съда за наличието на съществени несъответствия между отразеното в констативните актове и установеното от вещото лице при огледа му на място. Разликата в посочените размери на новоизграденото удължаване на терасата е незначителна, като експертът изрично заявява, че тя се дължи на саниране на пристройката, изпълнено след съставяне на констативните актове. В процесната заповед недмусмислено е посочено, че строежът е новоизградената тераса (стоманобетонова плоча), издадена с 1,98 м над улицата, както и извършеното заграждане на пространството под същата, с точно описание на местоположението и параметрите му. Квалифициран е като пристройка към източната фасада на двуетажната жилищна сграда, изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В неговия обем е включена и съществувалата по-рано частично над преддверието тераса, която след изливане на новата стоманобетонова плоча е загубила своето самостоятелно значение на такава и е станала неразделна част от пристройката. В заповедта също е посочено, че подпорните стени, за които М. твърди, че са изградени по уличната регулация по плана от 1929 г., не са включени в предмета й и попадат в стени на къщата в случай, че все още съществуват. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е изпълнено задължението на съда по чл. 168, ал. 1 АПК да извърши цялостна преценка относно законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Липсва произнасяне за съответствието на издадената заповед с материалния закон. Представените с административната преписка и приети в хода на делото доказателства са посочени, но не са обсъдени в тяхната цялост. Съгласно чл.171, ал.1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Приетите по делото доказателства не оборват констатациите, залегнали в съставените в административното производство констативни актове, пресъздадени изцяло в оспорената заповед относно липсата на строителни книжа за пристройката, както и изграждането й в противоречие с действащия ПУП. Строителни книжа не се представят и пред настоящата инстанция. От вещото лице е потвърдено наличието на ново строителство, изградено в уличната регулация, без издадено строително разрешение и одобрен инвестиционен проект. Въпреки това в обжалваното решение липсва произнасяне по визираните в заповедта две правни основания, обосноваващи определянето му от административния орган като незаконно - чл. 225, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ, което съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. В случаите на оспорване на административен акт по чл. 225а ЗУТ съдът е длъжен да се произнесе и по въпроса дали е приложима някоя от хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В обжалваното решение не са изложени мотиви относно евентуалната търпимост на процесния строеж с оглед твърденията на настоящия ответник за изграждането му в по-ранен период от възприетия в заповедта през 2024 г. В този смисъл липсва обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, относими към времето на изпълнение на разпоредената за премахване пристройка. Предвид изложеното и тъй като оспорената заповед е отменена на процесуално основание, каквото настоящият състав не установява, обжалваното решение се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.172а, ал.2 АПК – липса на мотиви по същество. Това налага отмяната му и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да установи всички релевантни за спора факти и обсъди събраните доказателства в цялост, като извърши надлежна проверка на законосъобразността на заповед № УТИ-41/19.02.2025 г. на кмета на община Сандански, резултатът от която да отговаря на дължимото по чл. 172а, ал. 2 АПК. При този изход на делото по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226 ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,