Определение № 60182 от 23.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1989/2020 г.

Подадена е молба от „Анго“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 60150 от 23.06.2021г. в частта за разноските, като в полза на същото дружество бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 3000 лв. Ответникът по молбата – „Юробанк България“ АД – заявява становище за недопустимост на същата предвид липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, респ. за нейната неоснователност поради липса на доказателства за плащане на възнаграждението. В депозирания писмен отговор от 02.09.2021 г. е релевирано и изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответника по касационната жалба „Анго“ ЕООД за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и подкрепено с доказателства за извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в посочения в договора за правна помощ от 14.11.2018 г. размер 3000 лв., видно от представеното платежно нареждане от 26.11.2018 г. Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция. Този извод произтича от очертания с жалбата предмет на касационния контрол. Подадената от банката касационна жалба дословно повтаря въззивната й жалба, което предопределя съответно и отговора на ответника – в същия е повторена значителна част от съображенията, развити в отговора на въззивната жалба. Освен това, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени само два въпроса, които са процесуалноправни и по които е налице богата практика на ВКС. От значение за преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е също и обемът на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ. Видно от представения договор за правна помощ, адвокатското възнаграждение е уговорено за цялото касационно производство – включително и за разглеждане на касационната жалба по същество, до каквото в случая не се е стигнало поради недопускане на касационното обжалване. Ето защо, съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото се явява сумата 2000 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски същата следва да бъде оставена без уважение. Що се отнася до направеното от ответника по молбата възражение за липса на списък по чл. 80 ГПК, същото е неоснователно. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК. Списъкът по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимостта на молбата за изменение на решението/определението в частта за разноските, но не и за неговото допълване. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК