Решение № 764 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 389/2010 г.

Решение № 764 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 389/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 430/09 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прието е, че по материалноправните въпроси: коя е приложимата при влошаване на здравето, вследствие на трудова злополука материалноправна уредба - тази към настъпването му през 2007 г. или към трудовата злополука през 2000 г., различна ли е тя при действащите към двата момента редакции на чл. 200 от КТ и приложимо ли е на осн. чл. 212 от КТ общото правило на гражданската деликтна отговорност за пълно обезщетяване на вредите от увреждането - чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и при ексцеса от трудова злополука, са решени в противоречие с две решения на ВКС без задължителен характер - № 141/09 г. и № 266/09 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност -необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма], клон Видин, я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора срещу ответника иск по чл. 200 от КТ - за сумата от 7 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от настъпило през 2007 г. влошаване на здравето на ищеца в резултат на претърпяната от него през 2 000 г. и установена с разпореждане на Н. тр. злополука Приел е, че не се установява с необходимата категоричност причинната връзка между настъпилите усложнения и трудовата злополука. Те не са довели и до временна или трайна нетрудоспособност над 50 % за работника, затова не се обхващат от хипотезата на чл. 200, ал. 1 от КТ. За влошаване на здравето и усложненията от трудова злополука е приложим законът към настъпване на злополуката - ТР № 45/90 г., в случая чл. 200 от КТ в редакцията преди изменението от 2004 г. Останалите въпроси са разрешени с практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК. С нея е е разяснено, че няма разлика в отговорността на работодателя при двете редакции на разпоредбата. Терминологичната промяна в редакцията от 2004 г. цели да приведе използваните в КТ понятия "нетрудоспособност и инвалидност" в съответствие с въведените с по-новия нормативен акт Кодекс за социално осигуряване "неработоспособност и трайна неработоспособност". С изменението от 2004 г. законодателят не променя същността и обхвата на отговорността по чл. 200 от КТ. Правно значима за осъществяването й остава неработоспособността - временна или трайна, но работодателят отговаря и при двете редакции за обезщетяване на всички неимуществени вреди от трудова злополука или професионална болест, съобразно препращането на чл. 212 от КТ към гражданския закон - чл. 51 от ЗЗД /Р по гр. д. № 855/09 г. на четвърто г. о. и по гр. д. № 1235/09 г. на трето г. о./. В последното е прието, че обезщетение за неимуществени вреди от тр. злополука и професионално заболяване / вкл. при ексцес/ се дължи и когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната длъжност. Ако увреждането е причинило само болка и страдание, тази неимуществена вреда също подлежи на обезщетяване на осн. чл. 212 от КТ, вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и по арг. от чл. 200, ал. 3 от КТ. Приетото кореспондира и с решенията на ВКС без задължителен характер, послужили за допускане на обжалването. ВКС в настоящия състав напълно споделя тази практика и постановява решението си въз основа на нея - чл. 291, т. 1 от ГПК. Ищецът, като работник при ответника, е претърпял тр. злополука на 29.05.2000 г., видно от разпореждането на Н. за признаването й. Тогава при измиване на управляваната от него цистерна паднал от 4 - метрова височина и получил фрактури на девети и осми прешлен на гръбначния стълб, довели до временна нетрудоспособност. В исковата молба твърди и от медицинските експертизи се установява, че при преглед от м. 02.07 г. със скенер са констатирани спинална стеноза /стеснение на гръбначно мозъчния канал/ и компресия на миелона /притискане на гръбначния мозък/ при силно редуцирани спинални арахноидни пространства. Увреждането води до изразена сколиоза и опасваща болка в долния гръден отдел, влияеща се от времето. Болният се оплаква от постоянни болки в гърба; увреждането на гръбначния мозък в гръдната област може да доведе до спастична пареза или парализа на долните крайници /в. л. К. - невролог в нервно отделение на М. - Видин/. Според нея не може да се установи със сигурност причинна връзка между промените на гръбначния стълб и първоначалното му увреждане при тр. злополука. Според в. л. Ц. срасналите се фрактури на 8 и 9 прешлен са предизвикали деформация на самите прешлени и на гръбначния стълб. Промените в костните структури са трайни и водят до деформиране на гръбначно - мозъчния канал и страничните му отвори, през които минават гръбначния мозък и гръбначномозъчните нерви; стеснени са анатомичните пространства и нервните структури в тях - притиснати. Тези промени водят до затруднение при продължително стоене прав, както и в извършването на голяма част от необходимите за ежедневието и професията движения. Предизвикват болка и дискомфорт. Проблемите са дългосрочни и е възможно утежняване във времето. Според второто вещо лице деформациите на костната система са вследствие на първоначалната травма, проявяват се и прогресират във времето. По отношение на причинната връзка с първоначалното увреждане ВКС възприема това заключение, изготвено и след личен преглед на пострадалия / такъв в. л. К. не е извършила/ във високоспециализирана болница - клиника по неврохирургия, катедра по неврохирургия на УБ "Св. Ив. Р. " - София. Или диагностицираните в началото на 2007 г. със скенер деформации на гръбначния стълб са влошаване, което е следствие от първоначалното увреждане при тр. злополука. Причинените с тях болки и страдания са интензивни и водят до системен дискомфорт при работа и в бита на ищеца. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД следва да се отчетат този характер и честота на страданието, както и неблагоприятните му въздействие и перспектива при сравнително младата и трудоспособна възраст на увредения - род. през 1964 г. Според св. К. стойката на ищеца вече е променена от непрекъснатото болково въздействие, то се отразило негативно на самочувствието и професионалната му реализация му /св. Й./. При тези данни обезщетението следва да се определи в претендирания размер от 7 000 лв. Искът не е погасен по давност, която тече от установяване на влошаването през м. 02.07 г. Доводите на ответника по иска за съпричиняване на резултата от тр. злополука от ищеца при груба небрежност / самоволни действия при измиването на цистерната - качил се на цистерната с нестабилни обувки "сабо" и без да вдигне парапета за безопасност, при високото налягане на водния пистолет, пренебрегвайки предупрежденията на колегите си - св. Н. и К./ са основателни. Следва да се признае 20 % съпричиняване на резултата при груба небрежност на ищеца и обезщетението се намали съответно на 5 600 лв., на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ. Въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за този размер е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново за уважаване на иска в посочения размер. Поради това ВКС на РБ, трето г. о.