Определение № 1096 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 792/2012 г.

Производството е по 248 ГПК във вр. с чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] и В. Е. К. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 969 от 29.10.2012 г. с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3 000 лв. за всеки от молителите. В депозиран писмен отговор насрещната страна [фирма] изразява становище за неоснователност на искането за присъждане на разноски. В отговора са наведени възражения, че молителите не са ангажирали доказателства за реално плащане на възнагражденията, отразени в представените договори за правна защита и съдействие, и че уговорените възнаграждения са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Във връзка с възражението за прекомерност е направено искане за намаляване на възнагражденията до минималния размер по чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. На 26.07.2012 г. молителите в настоящото производство [фирма] и В. Е. К. са депозирали отговори по чл.276, ал.1 ГПК на подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определение от 15.02.2012 г. по ч. гр. д. № 470/2012 г. на Софийски градски съд. Към отговорите са приложени договори за правна защита и съдействие, сключени с адв. А. М., във всеки от които е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за изготвяне на отговора. С определение № 969/29.10.2012 г. настоящият състав е оставил без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], но е пропуснал да се произнесе по исканията на [фирма] и В. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Поради това молбата за допълване на определението по реда на чл.248 ГПК е основателна. Насрещната страна е релевирала възражение за недоказаност на факта на плащане на възнагражденията, но доколкото в договорите за правна помощ е отбелязано изрично, че дължимите възнаграждения в размер на по 3 000 лв. са платени изцяло, възражението не може да се приеме за основателно. Основателно е обаче второто възражение - за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на уговорените и платени адвокатски възнаграждения. Размерът на възнагражденията - 3 000 лв., е очевидно несъразмерен с действителната фактическа и правна сложност на спора, въведен с частната касационна жалба на [фирма]. Като се има предвид и изхода на производството пред ВКС, което е приключило с оставяне на жалбата без разглеждане поради процесуалната й недопустимост, налице са предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на възнагражденията до предвидения в чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС минимален размер - 100 лв. Предвид изложеното, определение № 969 от 29.10.2012 г. следва да бъде допълнено като се осъди [фирма] да заплати на [фирма] и на В. Е. К. разноски /адвокатско възнаграждение/ за производството по чл.274, ал.3 ГПК в размер на по 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,