Решение № 6937 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2015 г.

Решение № 6937 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по две касационни жалби, съответно от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП)- гр. Варна и от Г. И. Х., срещу Решение 2780/5.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2795/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което частично е отменен Ревизионен акт № 171400203/8.05.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 365/18.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, в частта, в която са установени задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2011 г. за сума в размер над 1 971.42 лв. до определеното в размер на 2 753.76 лв. главница и за сумата над 474.28 лв. до установеното 568.28 лв. лихви за забава. Касаторът Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Г. И. Х. срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът Г. И. Х., оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна е основателна, а тази подадена от Г. И. Х. е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Варна е бил Ревизионен акт № 171400203/8.05.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 365/18.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който са му установени задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ общо в размер на 3 022.34 лв. и лихви 678.79 лв., за данъчни периоди 2008 г., 2011 г. и 2012 г. и са му установени задължения за здравни вноски в общ размер на 24.34 лв. и лихва в размер на 10.80 лв. за данъчен период 1.01.2013 г. -31.08.2013 г. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи. С решението си административният съд е отменил ревизионния акт, в частта относно са установени задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2011 г. за сума в размер над 1 971.42 лв. до определеното в размер на 2 753.76 лв. главница и за сумата над 474.28 лв. до установеното 568.28 лв. лихви за забава. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства съдът е обосновал самостоятелни правни изводи относно всички установени с ревизионния акт данъчни задължения. На първо място, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред, тъй като се установяват приходи с неустановен произход на жалбоподателя. Съдът е приел, че получените парични средства от чужбина представляват доходи по смисъла на чл. 10, т. 6 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - доходи от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са необлагаеми. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна: Същата е основателна. Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Безспорно е, че Г. И. Х. е местно лице по смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ и е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, съгласно чл. 6 от с. з. Съгласно чл. 12. ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Предвид събраните по преписката доказателства безспорно е, доходът от 27 537.57 лв., представляващ получени парични преводи е придобит през процесната 2011 г. За получаването на тези доходи лицето не е представило доказателства да е направило разходи за тяхното придобиване. Съдът сам е квалифицирал вида на получения доход като такъв но чл. 35. т. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 35 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година. Следователно в случая няма причина получените доходи от 27 537.57 лв. да бъдат намалявани преди данъчното им облагане с направените разходи. Неправилно съдът образува данъчна основа като получените парични преводи, намалява с преведените на трето лице суми. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция счита, че решението като неправилно в тази си обжалвана част следва да бъде отменено, жалбата на лицето отхвърлена, а ревизионен акт № 171400203/8.05.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 365/18.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е изцяло законосъобразен. По касационната жалба на Г. И. Х.: Същата е неоснователна. Съдът е обосновал аргументиран извод относно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и доколкото е установено наличието й в обжалвания РА. Предвид наличните доказателства, че РЛ не е представило доказателства относно произхода на средствата които е получило, като бенифициент на парични средства чрез системата Money Gram, органите по приходите правилно са приели, че паричните средства е следвало да бъдат декларирани като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът е обсъдил всички правнозначими факти и писмени доказателства относно приложението на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на данъчната основа за облагане на доходите на жалбоподателя за 2008 и 2012 г. Г. И. Х. както в хода на ревизията, така и в административното производство не е ангажирал относими доказателства които да оборят определената данъчна облагаема основа и задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ. След като липсват конкретни доказателства, получените парични суми да са вложени в банки или да участват в търговския оборот, те не могат да бъдат квалифицирани като съпружеска имуществена общност по чл. 19, ал. 1 от СК, тъй като са лични доходи и съпругата няма доказано участие. Жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност и не е бил страна по трудово правоотношение, като липсват данни да е попълвал годишна данъчна декларация за процесния период 2008 - 2012, поради което правилно е прието, че получените парични средства от чужбина представляват доходи по смисъла на чл. 10, т. 6 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - доходи от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са необлагаеми. Безспорно се установява, че жалбоподателят за ревизираните периоди е получавал суми в евро от чужбина и липсват доказателства, че доходите са от вида на необлагаемите такива предвид нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ. Ревизиращият орган в хода на ревизията е извършил необходимите процесуални действия, като е събрал доказателства за получени и недекларирани от лицето доходи и въз основа на това е издал и обжалваният РА като правилно и законосъобразно е определил дължимият се данък. В производствата по чл. 122 от ДОПК предвид нормата на чл. 124 от ДОПК в тежест на жалбоподателят е да опровергае констатациите на органа, като същият не е представил доказателства в тази насока. С оглед гореизложеното решението следва да бъде оставено в сила в тази си обжалвана част. Разноски: С оглед изхода на делото и претендираните от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна разноски, без явяване в съдебно заседание, следва да се осъди Г. И. Х. да заплати на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна сума в размер на 369 лв. разноски за юристконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8, т. 2 във вр. с чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение