Решение № 3601 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8524/2018 г.

Решение № 3601 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8524/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. П. от [населено място], [община], подадена чрез адв. Милева, против решение № 581/22.05.2018 г. по адм. д. № 1115/2017 г. на Административен съд - С.-област. В жалбата релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилни са изводите на съда за наличие на мотиви в оспорения административен акт. Посочването на мотиви е задължително условие за законосъобразността на административния акт и липсата им следва да се приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е съобразено при постановяване на обжалваното решение. Изложени са и доводи за неправилното определяне на размера на възнаграждението. Иска се отмяна на решението и уважаване на подадената от него жалба. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет гр. Е. П., редовно призован, в писмено становище представя препис от решение на ОбС № 1110 взето по Протокол № 44 от 31.01.2019 г. с което е отменено решението на ОбС, предмет на съдебното производсдтво. Предлагат прекратяване на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че действително в обжалваното решение са изложени лаконични мотиви, но към преписката са приложени материали, които представляват част от решението включително и относно мотивите за приемането му, което прави решението законосъобразно. В писмено- становище жалоподателя позовавайки се на становището на ОбС, изразяват съгласие за прекратяване на производството по делото и се иска присъждане на разноски. Въпреки указанията на съда, че като касационен жалбоподател следва да представи писмена молба на основание чл. 215, т. 5 от АПК, такава не е представена от А. П. в качеството му на касационнен жалбоподател, поради което производството по делото не може да се прекрати. Това право не може да се упражни от ответника в касационното производство, каквито доводи навежда касатора. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - С.-област е образувано по жалба на А. П. и Д. С. срещу решение № 621 по Протокол № 27/27.07.2017 г. на Общински съвет – Е. П. в частта, с която им е определено основно месечно възнаграждение като кмет на съответно на с. Г., и с. Д.. Съдът е отхвърлил жалбите и е приел решението на ОбС за правилно. Посочил е в мотивите си, че Общинския съвет гр. Е. П. е съобразил разпоредбите на ПМС № 67/14.04.2010 г. и приложение № 1 към Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и е определил размера на индивидуалната основна месечна заплата на жалбоподателите в рамките на определеното ниво и степен, при съобразяване с нормативно заложените изисквания, съответната квалификация и професионален опит. Действително жалбоподателите заемат длъжността кмет на кметство въз основа на произведен избор, но не по реда на КТ, а по реда на Избирателния кодекс. О. акт е приет на основание чл. 21, ал. 1 т 5 от ЗМСМА, като в рамките на дискреционната власт ОбС по предложение на кмета на съответната община има свободната преценка да определи трудовите възнаграждения на кметовете на кметствата и кметските наместници на населените места пв общината. Решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка с допустимостта на производството пред първоинстанционния съд, касационната инстанция приема, че жалбата на А. П. и Д. С. е насочена срещу административен акт - Решението на ОбС, с което е определен размерът на възнаграждението им, като кмет. Поради това съдебното производство е административно и е подсъдно на АС - С. - област съгласно Определение № 62 от 17.11.2017 г. на смесен състав на ВАК и ВАС, постановено по гр.. д. № 47/2017 г. по описа на ВКС. Р. на чл. 38, ал. 7 ЗМСМА признава на кметовете на общини всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Но между кметовете и ОбС не възниква трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, общинският съвет определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е съобразил и ПМС № 67/14.04.2010 г. относно лицата, заемащи ръководни длъжности са посочени в Приложение № 5 към чл. 2, т. 4, като между тях са и кметовете на кметства. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение следва да се ограничи до тези граници, определени от закона. Конкретният размер на възнаграждението представлява преценка по целесъобразност, направена от ОбС и не подлежи на съдебен контрол. ОбС има правомощието да определи точния размер на възнаграждението на кмет на кметство, като прецени числеността на населеното място, възможностите на бюджета и други критерии, които той счита за важни и определящи. В касационната жалба основният довод, който касатора А. П. поддържа е за незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет Е. П., с оглед на това, че същото е постановено при липса на мотиви - фактически и правни, с което е допуснато нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и което е основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Релевираното касационно основание не е налице. Противно на твърдяното в касационната жалба актът - решение № 621 – Протокол № 27/27.04.17 г. на Общински съвет Е. П. е мотивиран фактически и правно, макар и изложените мотиви да са кратки и лаконични. Мотивите обаче са изложени в материали, намиращи се в преписката, представляващи част от същата и обуславящи волята на административния орган. В тази насока съдебната практика е не противоречива, мотивите може да са изложени и отделно от основния акт. Следва да се има предвид обаче, че в конкретния случай ОбС, формира волята си в условията на оперативна самостоятелност, а в този случай съдебния контрол е ограничен. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и е изследвал законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 АПК. Що се отнася до съдържанието по същество на взетото решение, проверката се ограничава съгласно чл. 169 пр. 1 АПК само до това дали органът е разполагал с необходимата дискреционна власт, а в случая това е така. Предвид изложеното касационната инстанция споделя съображенията на административния съд за неоснователност на жалбата на Пенчев и обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 581/22.05.2018 г. постановено по адм. д. № 1115/2017 г. на Административен съд - С. - област. Решението е окончателно.