Определение № 553 от 29.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. В. Н., с адрес в [населено място], против решение № 1564 от 27 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1635/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив в частта му, с която се потвърждава решение № 1816 от 13 май 2019 г., постановено по гр.д. № 18106/2017 г. по описа на районния съд в гр. Пловдив, в частта му за определяне на режим на лични контакти на Н. с детето Н. П. Н., родено на ****, като бащата има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване, като детето се взима и връща от дома на майката В. В. П., с адрес в [населено място], като първа се счита съботата и неделята, в която и събота и неделя са с дати от съответния месец, десет дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката и с дните, в които детето е ангажирано с извънучилищни занимания – организирани мероприятия, лагери и турнири, в рамките на посещаваните от него допълнителни занимания, както и в частта, с която се определя срок, до който родителите да съгласуват помежду си датите, на които бащата да се ползва от режима на лични отношения за лятната, зимната и пролетната ваканция, който да е най-малко две седмици преди началото на личните контакти. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се практиката на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 9 СК, в която се обръща внимание на нуждата от по-продължителен и пълноценен контакт за осъществяване и поддържане на емоционалната връзка родител-дете, което за неупражняващия родителските права родител е от съществено значение за изграждане и поддържане на отношения на близост; поведението на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контактите на другия родител с детето, не е в интерес на детето; съдът е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран, а относно възможните мерки са необходими специални знания и изслушване на съответната експертиза. Според касатора, въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, с които го е лишил от правото да установи наченки на синдром на родителско отчуждение у детето спрямо него, и без да има специални знания е отказал назначаването на съдебно-психологическа експертиза за наличие на синдром на родителско отчуждение при свой, непълен и субективен прочит на данните по делото; не са анализирани всички събрани по делото доказателства, включително разликата в отношението на детето спрямо бащата след многомесечното му откъсване от същия, и новонастъпилите факти, че бащата няма никакъв достъп до детето, че то винаги го среща в присъствието на майката или на дядото, че не го гледа, когато заявява, че не иска да отива с него, че е много променено и не прилича на себе си. Не са съобразени разликите в позициите на детето, заявяващо пред съда дословно искане за личен контакт като майка си, а преди това пред свидетел е изразило радост от подаръка, получен от бащата и загриженост дали ако говори с него по телефона няма да му навреди поради условията на заповед за незабавна защита и забрана на касатора да вижда детето; не е съобразено, че от постановяването на привременните мерки до приключване на делото пред окръжния съд касаторът не е имал контакт с детето, а опитите му да проведе режима са възпрепятствани от майката; след изтичане на ограничителната мярка касаторът не е имал възможност нито веднъж да бъде с детето си без присъствие на трети човек, въпреки че привременните мерки не предвиждат контактите да стават в присъствие на друг човек; не е обсъдено, че майката пред детето заявява на бащата, че детето не иска да отиде с него и че такова е постоянното поведение на майката в процеса; не е обсъдено, че бащата прави постоянни усилия да вземе детето в определеното му време, всички завършили без успех. Били са взети предвид показания на заинтересован свидетел и изслушването на детето, без да се отчете конфликта на лоялност, в който детето е поставено. Липсва същностен анализ на събраните противоречиви данни и декларативно съдът приема, че няма синдром на родителското отчуждение – напълно несъобразено е, че детето иска да бъде с баща си по време на ограничителната заповед, но след като почти година не го е виждало и е било под влияние на майката, отказва повече да бъде с него. Съдът е бил длъжен да прецени дълбоко негативните отношения между двамата родители. Твърди се, че няма причина режимът на лични контакти през първата и третата седмица от месеца да не започва в петък, а в 10:00 ч. в съботния ден – при този режим детето няма нито един пълен ден с баща си, не може да се планира никаква разумна почивка или екскурзия в събота и неделя, бащата не може да участва в подготовката му за училище, а нуждата на десетгодишното дете от баща е насъщна за него, а и двамата родители живеят в едно и също населено място. Подчертано е, че няма мотиви защо майката да може да бъде с детето си през време на годишния отпуск от един месец, а касаторът да е ограничен само до десет дни, и без да се посочва, че тези дни трябва да са последователни; наложено е ограничение тези дни да са съобразени не само с годишния отпуск на майката, но и с ангажиментите на детето, като се предпоставя, че ангажиментите на детето са по-важни от контактите му с бащата, или че бащата недобросъвестно не би се съобразявал с ангажиментите на детето. Предвид крайно влошените отношения между родителите, уточняването на времето, през което бащата ще бъде с детето през лятото и ваканциите и разрешението уточнението да е най-късно две седмици преди началото на контактите, е лишено от логика, и решението е откровено дискриминационно; освен това осмислянето на времето на детето със същностни занимания не може да става в последния момент; определеният от съда срок и въведените ограничения предполагат постоянна комуникация между родители с влошени взаимоотношения, спорове и недоволства, от които детето ще страда; аргумент за неуместна пристрастност от страна на съда издават доводите в решението, че касаторът имал и дните вторник и четвъртък за лични контакти. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, по които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Ответницата В. В. П., с адрес в [населено място], не представя отговор на касационната жалба. За да приеме първоинстанционното решение за правилно в съответната му част, въззивният съд оценява като обективен и пълен анализът на представените доказателства и като правилна установена фактическата обстановка, и препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция за изложеното от фактическа страна. Като основен е определен спорът между страните, свързан с определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения между бащата и детето. От непосредствените впечатления на съда от изслушването на детето и изложените от последното мотиви и желания, свързани с контактите с бащата и предпочитаните му извънкласни занимания, както и другите доказателства по делото, е счетено за неоснователно твърдението на бащата, че у детето е налице синдром на родителското отчуждение. Кредитирано е заключението на психологическа експертиза на бащата за враждебно отношение към майката, с използване на съответните изразни средства, за които има данни да са употребявани и в присъствие на детето; съобразено е влязло в сила решение по ЗЗДН, с което е признато за установено, че бащата е извършил акт на домашно насилие спрямо майката и детето; използването на обидни думи е потвърдено и в свидетелски показания. Въз основа на горното е прието, че представените от детето факти за обиди и викове на бащата, не са били манипулативни и режисирани, а са вследствие собствени впечатления на детето, обосновани от действия на бащата; в подкрепа на този извод е посочено и заключението от психологическата експертиза на детето, че няма данни върху детето да е упражнено влияние за това какво отношение да има към бащата, тъй като то има достатъчно капацитет да прави преценки и да формира мнение и позиция, както и изразеното от детето при изслушването му от съда желание за добра комуникация с бащата. За установено от изслушването на детето и от свидетелски показания, включително такива преценени по реда на чл. 172 ГПК, е счетено за установено твърдението на майката, че бащата не се вижда с детето във всички дни от постановения режим на лични контакти; влошаване на отношенията между бащата и детето е констатирано от свидетелски показания и от данните в протокол по изпълнително дело. Прието е, че връзката между бащата и детето към съответния момент е непълноценна и че ограничаване на контакта с единия родител не е в интерес и полза на детето, тъй като пълноценната връзка и общуване на детето и с двамата родители е от водещо значение за правилното му развитие в емоционален, психически и дори физически аспект, и е от значение в конкретната възраст на подрастващото момче, за което общуването с бащата е изключително важно за оформянето му като личност и характер; отречено е да е установено, че с поведението си бащата застрашава здравето на детето. Съдът не намира определеният режим на контакти да е прекалено разширен, тъй като цели възстановяване на връзката; същевременно режимът не е и прекалено ограничен – трябва да се позволи на майката да е с детето по време на платения й годишен отпуск, и не следва режим за контакти да се установява за дните, в които детето е ангажирано със съответните извънучилищни мероприятия, подходящи за правилното му развитие и спомагащи детето да се изгради като личност, като неоснователно се твърди от бащата, че майката може да злоупотребява в ущърб на бащата, използвайки тези мероприятия; за достатъчен е приет контактът на бащата с детето в почивните дни от седмицата, без да се прибавя и петъчният ден, след като е определено за бащата да вижда детето и вторник и четвъртък. Отречено е постановеният режим да е неясен и да дава основа за допълнителни конфликти между родителите – тъй като не е ясно кои ще са дните, в които детето ще е ангажирано с оглед извънкласните му активности, не е възможно съдът да определи режим през лятото и през ваканциите, който да не включва допълнително споразумяване между родителите кои дни точно ще се ползват от бащата; определеният двуседмичен срок за такова споразумяване при проява на добросъвестност между родителите, е счетен за достатъчен за уреждане на отношенията. По отношение на твърденията на страните по изпълнението на режима на лични контакти съдът сочи, че той не е органът, който отговаря за точното изпълнение на съдебните решения, но е подчертано, че конфликтът между родителите влияе негативно на детето. Касационният съд приема, че в процесния случай не се установява интересът на детето да е нарушен, а поставените въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. По първия въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, събрани по делото, в т.ч. и относно начина, по който са се осъществявали (или не са се осъществявали) постановените в производството привременни мерки относно личните контакти на неотглеждащия родител с детето, и следва ли при определяне на режима за лични контакти да се има предвид и поведението на отглеждащия детето родител за изпълнение на определения режим за лични контакти с детето на неотглеждания родител, се твърди допуснато от въззивния съд противоречие с ППВС № 1/1974 г., решение № 131 по гр.д. № 4490/2015 г., III г.о., решение № 232 по гр.д. № 6692/2014 г., IV г.о, решение № 64 по гр.д. № 1398/2011 г., IV г.о. – всички на ВКС. Касаторът твърди, че съдът е следвало да съобрази, че неизпълнението на съдебното определение по привременните мерки се дължи на поведението на майката и да преценява същото в контекста на всички обстоятелства, относими към режима за лични контакти, като например възпрепятстването на свободния контакт между бащата и детето от присъствието на трети лица, промененото отношение на детето спрямо бащата във времето, когато то няма никакъв контакт с бащата и е само под влияние на майката и близкото й обкръжение (в каквато насока са събрани свидетелски показания), липсата на подготовка от страна на майката на детето за срещите. В съдебната практика по споровете относно режима на лични отношения между родители и деца се възприемат и преутвърждават постановките на ППВС № 1/1974 г. – при изменяване на постановените мерки, съдът следва да изясни делото от фактическа страна чрез изслушване на родителите и събиране на достатъчно доказателства за действителните отношения на родителите по повод децата и отношенията родители-деца, както и изслушване на близки и децата, когато това е уместно. В цитираните решения на ВКС е акцентирано върху необходимостта при преценка на родителските качества на родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права, съдът да съобрази и ограничаването на контактите на детето от отглеждащия родител спрямо неотглеждащия; възприема се, че подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес. В процесния случай поставеният въпрос, макар и важен за касатора, не е обуславящ изхода на спора, доколкото самият спор, в обжалваната му пред касационния съд част, не е за промяна на родителските права, та да е необходимо съответното обстоятелство (препятстването на контактите с другия родител по твърдение на касатора) да бъде взето под внимание в комплекса от всички относими факти относно възпитателските качества на всеки един от родителите по искане за промяна в упражняването на родителските права, каквито са морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желание да живеят с детето, привързаност на детето към съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социална среда, в която предстои да живее детето след евентуалната промяна (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето. Отделно от това, макар и в друг контекст, съдът е коментирал данните за опитите на бащата да контактува с детето, обстоятелствата около тези опити и реакциите на детето, а оценката на касатора, че именно майката е причината за осуетяването на съответните контакти, не е констатирано да е обоснована с представени доказателства. Ако се твърди всъщност, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата, то касаторът е следвало да отправи към касационния съд и съответния правен въпрос, какъвто в случая не е поставен. По въпросите при определяне на режима за лични контакти на дете с неотглеждащия родител има ли значение наличието на данни за синдром на родителско отчуждение и длъжен ли е съдът при определяне на режима за лични контакти на детето с неотглеждащия родител да изследва наличието на синдром на родителско отчуждение у детето спрямо неотглеждащия родител при направено искане за събиране на доказателства в тази насока, и в компетенциите на съда ли е установяването или отричането на синдром на родителско отчуждение у детето без изслушване на специализирана експертиза, не се установява твърдяното противоречие с разрешенията, дадени от ВКС в решение № 102 по гр.д. № 4210/2018 г., III г.о. В соченото решение, при отговор на въпроса длъжен ли е съдът при определяне на режима на родителските права да вземе предвид констатирания у детето синдром на родителско отчуждение спрямо родител, касационният съд, изхождайки от интереса на детето, който е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл. 124 СК), приема (споделяно и от настоящия съдебен състав), че синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг, поради което синдромът на родителско отчуждение пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях; тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно родителските права, е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран, а относно възможните мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност, са нужни специални знания и изслушването на съдебно-психологическа експертиза. Извън обстоятелството, че разрешението е дадено отново в контекста на спор относно възлагането на родителските права, което не е предмет на настоящото производство, условие за предприемане на съответните процесуални действия с оглед определяне на конкретни мерки за преодоляване на това дълбоко накърняващо правата на детето състояние е такъв синдром да бъде констатиран. В разглеждания случай е налице твърдение за наличието на синдрома, без той да бъде констатиран по какъвто и да е начин. В допуснатата от първоинстанционния съд психологична експертиза е даден отговор на въпросите какъв е психическият и емоционален статус на детето и отношението му към всеки от родителите, възпрепятствано ли е детето от някой от родителите, респ. от кого от тях, да изразява свободно своето мнение и желание, може ли детето свободно да контактува с бащата, изпитва ли детето страх или несигурност спрямо някой от родителите си, по какви причини и как го показва, има ли данни за упражняван върху детето емоционален и психически натиск да се съобразява с желанията на конкретен родител, респ. от кого и по какъв начин е упражняван; има ли данни за внушение от страна на майката, че за детето тя е най-важният човек, вкл. и преди бащата, и че нейната воля е закон за детето, както и че ще страда, ако детето не се съобрази с нейните желания; как подобно поведение се отразява на израстването на детето като мъж и като личност, каква е ролята на бащата за израстването на момчето като мъж и възпитаване в мъжки модел на поведение, как се отразява на детето конфликтът между родителите, как се отразява, респ. как би се отразило на детето ограничаване на контактите му с бащата – без преспиване при бащата, ограничено време за контакт с бащата, без ваканции и празници. Освидетелстването на детето е сторено на 19.10.2018 г. Експертът сочи, че не се установяват данни детето да е емоционално повлияно от външни фактори и манипулирано; отречено е да има данни върху детето да е упражнено влияние за това какво отношение да има към когото и да било от родителите; детето има достатъчен капацитет да може да прави преценки и да формира мнение и позиция; отречено е да има данни за упражняван върху детето емоционален и психически натиск да се съобразява с желанията на конкретен родител. При изслушването на вещото лице в откритото съдебно заседание то изрично сочи, че фактът на липса на контакт с бащата повече от година е споделен от детето пред експерта и е взет предвид в заключението; детето има огромно желание да има контакт с баща си, има желание да получава от него бащина сигурност и подкрепа. От разпита на доведен от касатора свидетел се изяснява, че детето искало да говори с баща си на рождения си ден, но се страхувало това да не му навреди заради заповедта за защита. В отговора на въззивната жалба на майката касаторът сочи, че твърдяната от майката променена нагласа у детето към контактите с бащата по никакъв начин не може да бъде обяснена с действия или бездействия на бащата, а с нагласа, внушена у детето с активното участие на майката; касаторът твърди, че от изявленията на майката във въззивната й жалба е мотивиран да приеме, че не е изключено да е наличен синдром на родителското отчуждение спрямо бащата, което е тежко провинение от страна на майката. Именно в тази връзка е сторено и искането ако се установи наличие на синдром на родителско отчуждение, то упражняването на родителските права да се предостави на бащата, и е поставена съответна задача на психологическа експертиза. При изслушване на детето от съда, то изрично сочи, че с баща му не се чуват често, защото на срещите той само крещи, заплашва и обижда, като даже лично е заплашвал детето и физически му е посягал; детето изрично сочи обидни изрази, използвани от бащата спрямо дядото и майката и заплахите срещу самото дете. Разпитаните свидетели пред въззивния съд еднопосочно заявяват, че детето е стресирано, уплашено и мълчи при виждането с баща си и срещите са много тягостни. Въззивният съд оставя без уважение искането за допускане на психологическа експертиза за изясняване налице ли е синдром на родителско отчуждение, тъй като такава експертиза вече е била приета в първата инстанция и в нея е изследвано отношение на детето към бащата; освен това е съобразено, че предметът на въззивното производство е свързан с определяне режима на лични контакти на детето с бащата, без предоставяне упражняването на родителските права на другия родител; събрани са и достатъчно доказателства, включително изслушване на детето, относно отношенията му към бащата. При тези обстоятелства не се разкрива общото основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е установен синдром на родителско отчуждение, а само твърдения за проявен такъв. И в този случай, ако касаторът е твърдял невярна преценка на доказателствата в този смисъл, е следвало да постави правен въпрос. Накрая се пита при какви критерии се налага режим на лични контакти на неотглеждащия родител с детето, представляващ ограничение спрямо обичайната съдебна практика – един месец през лятото, два уикенда от петък до неделя, и длъжен ли е съдът да изхожда от равна възможност на двамата родители при поделяне на тяхното и на детето време за почивка като необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето. По въпроса се твърди допуснато от въззивния съд противоречие с решение № 131 по гр.д. № 4490/2015 г., III г.о., ВКС. В соченото решение са възприети постановките на цитираното по-горе ППВС относно критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с неупражняващия родителските права родител – необходима е цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по времетраене и начин режим на лични отношения. Касационният съд приема, че по принцип на двамата родители следва да се осигури равна възможност при поделяне на тяхното и на детето време за почивка като необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между всеки от родителите и детето във времето, в интерес на детето с оглед правилното му развитие. Настоящият съдебен състав приема, че и по този въпрос не се обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като определянето на конкретен режим на лични контакти винаги се основава на конкретните обстоятелства за всеки спор в определен момент с оглед интереса на детето, като стандартна обичайна практика няма и не може да бъде автоматично прилагана, тъй като това би подронило основния принцип за спазване интереса на детето. В процесния случай съдът е обосновал защо приема, че определеният режим на лични контакти на бащата с детето не е прекалено ограничен, и е изложил съображенията си във връзка с интереса на детето да се развива като пълноценна личност и чрез извънучилищни занимания, както и чрез контактите с родителите си. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,