Определение № 3458 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „БОРКО“ ЕООД, ЕИК 104632685, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], [адрес] представлявано от Б. П. чрез процесуален представител адвокат Ц. Дончева против определение №243/21.01.2025 г. по адм. дело №27/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, в която преписката по жалба с вх. № Ж-216/27.12.2024 г. на МОСВ срещу Решение №ВА-157/ПР/2024 от 18.12.2024 г., издадено от директора на РИОСВ-Варна е изпратена на министъра на околната среда и водите за произнасяне, а производството по адм. дело №27/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е спряно, до приключване на производството пред по-горестоящия административен орган по реда на Глава шест от АПК. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на обжалваното определение, тъй като не са налице основания за спиране на производството по чл. 129, ал. 2 АПК във връзка с чл. 93, ал.10 от Закона за опазване на околната среда. Моли определението да бъде отменено, а делото – върнато на съда за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на жалбата. Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна изразява писмено становище по частната жалба, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение като правилно, да се остави в сила. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, съдът констатира следното: Производството по адм. дело №27/2025 по описа на АС – Велико Търново е образувано по жалба с вх. №26-00-3118/А17 от 30.12.2024 г. на РИОСВ – Варна, подадена от „БОРКО“ ЕООД, ЕИК 104632685 против решение №ВА-157/ПР/2024/18.12.2024 г. на директора на РИОСВ - Варна. С обжалвания акт е решено да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за ИП „Промяна в параметрите на четири броя ветрогенератори – 2 броя в ПИ №16095.17.90, урбанизирана територия с площ 3514 кв. м. с НТП „За електроенергийното производство“ и 2 броя в ПИ №16095.17.87, урбанизирана територия с площ 7996 кв. м. с НТП „За електроенергийното производство“, [населено място], общ. Шабла, обл. Добрич. С решението е прието, че ИП има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване на защитени зони. Административен съд – Велико Търново е установил, че на 15.01.2025 г.чрез системата за сигурно електронно връчване и на 16.01.2025 г. по пощата от Министерството на околната среда и водите е изпратена преписка по административното оспорване на решение №ВА-157/ПР/2024/18.12.2024 г. на директора на РИОСВ – Варна, извършено от „БОРКО“ ЕООД, за съединяване на жалбите в общо производство подведомствено на съда. След констатация, че с жалбата на "БОРКО" ЕООД решението на административния орган е оспорено и по целесъобразност по административен ред, съдът постановява определение №243/21.01.2025 г., предмет на оспорване в посочените части. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 230 АПК срок, против акт, който подлежи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 129, ал. 2 АПК кореспондира със закона. Съгласно цитирания текст, когато с жалбата до по- горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт, образуваното съдебно производство се спира до произнасяне на по - горестоящия административен орган. В случая изброените в текста предпоставки са изпълнени - решението на директора на РИОСВ - Варна, предмет на образуваното съдебно производство, е оспорено по административен ред със съображения за нецелесъобразност. Поради това обстоятелство, правилно от страна на съдебния състав е преценено, че са налице основанията, предвидени в чл. 129, ал. 2 АПК и производството по делото следва да бъде спряно. Доводът, че цитираният текст следва да се прилага само когато оспорването по административен и съдебен ред е от един и същ жалбоподател, не намира опора в закона. Смисълът на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 АПК е да очертае предмета на правния спор пред съда, тъй като решението на горестоящия административен орган определя този предмет. Този извод се налага от разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 и ал. 2 АПК, които определят предмета на съдебно оспорване според характера на произнасянето на горестоящия административен орган, тъй като когато въпросът е решен по същество, на оспорване пред съда подлежи решението на горестоящия орган (чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК), а ако жалбата по административен ред е отхвърлена, предмет на обжалване пред съда е първоначалният индивидуален административен акт (чл. 98, ал. 2, чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК). Следователно значение за съдебния процес има характера на акта, постановен от горестоящия административен орган, независимо от кого е сезиран. Поради изложеното настоящият състав приема, че са налице основания по смисъла на чл. 129, ал. 2 АПК за спиране на производството по адм. д. № 27/2025 г. и изпращане на преписката на министъра на околната среда и водите. Определението в оспорената част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,