Определение № 13152 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „ПтХ Енерджи“ ЕООД София срещу протоколно определение № 2045 от 28.10.2024г., постановено по адм.д. № 333/2024г. по описа на Административен съд Добрич, с което на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на областния управител на област Добрич по заявление вх. № РР-12-13 от 19.02.2024г. на „ПтХ Енерджи“ ЕООД за даване на разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП – ПЗ за ветроенергиен парк „Мизия 1“ подобект от инвестиционно предложение за изграждане на ветроенергиен парк „ВПД Уинд 1“ - обект, разположен на територията на повече от една община и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с влезнало в сила определение по адм.д. № 172/2024г. на Административен съд Добрич. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът областен управител на област Добрич в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС Добрич е приел, че жалбата е недопустима, поради липса на годен предмет за оспорване, тъй като в случая не е налице мълчалив отказ, доколкото на 19.06.2024г. областният управител на област Добрич е изпратил заявлението на жалбоподателя, заедно с административната преписка, по компетентност на кмета на Генерал Тошево. Определението е правилно. Законосъобразен е извода на съда от първа инстанция, че в случая няма формиран мълчалив отказ, тъй като производството е все още висящо. Към момента на подаване на жалбата пред АС Добрич административната преписка, заедно със заявлението на жалбоподателя са били вече изпратени с писмо на 19.06.2024г. /преди изтичане на месечния срок по 135, ал. 3 ЗУТ/ на кмета на Генерал Тошево, т.е. не е налице формиран мълчалив отказ. Поради което съобразен със закона е изводът на съда за недопустимост на жалбата, поради липса на годен за обжалване предмет. Фактът, че с писмо вх. № РР – 12 – 12 от 30.07.2024г., /по описа на областна управа Добрич/ преписката е изпратена от кмета на Генерал Тошево на областния управител на област Добрич по компетентност с изложени съображения, защо счита, че не той е компетентен да се произнесе по заявлението, не води до извод че всъщност е налице годен предмет на обжалване. Административните органи следва да изпълнят процедурата по чл. 19, ал. 1 от АПК и да повдигнат спор за компетентност, пред съответния административен съд /в случая Административен съд Добрич/ който да определи кой е компетентният да се произнесе орган по заявлението на частния жалбоподател. По изложените съображения, оспореното определение като валидно допустимо и правилно, не следва да бъде касирано. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, в полза на Областна управа Добрич следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,