Определение № 260 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4673/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от С. Г. Р., чрез адв. М. М., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 260129 от 02. 05. 2022 г. по гр. д. № 3766/2020 г. на РС – Перник, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Б. В. С. и С. Г. Р., при дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях, на УПИ ***– им. ***, в кв. ***по ПРЗ на [населено място], нанесен като ПИ ***по кадастралната карта на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ПИ *** по кадастралната карта на [населено място]. Твърди се, че молителят узнал за постановеното решение на 28. 06. 2020 г. Явно се касае за допусната грешка при изписване на годината, като вместо 2022 г. е посочена 2020 г., тъй като исковата молба е подадена на 28. 07. 2020 г., а решението е постановено на 02. 05. 2022 г. Твърди се, че след като се запознал с гр. д. № 3766/2020 г. на РС – Перник, молителят установил, че в нарушение на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК и при липса на предвидените в тези разпоредби предпоставки, същият е бил призован от първоинстанционния съд чрез залепване на уведомление и му е бил назначен особен представител, с което е било нарушено правото му да участва по делото лично или чрез определен и упълномощен от него процесуален представител. Твърди се, че молителят живее повече от 60 години на адреса в [населено място], [улица], на който е изпратена призовка и е залепвано уведомление. На същия адрес живеят съпругата му и синовете му, поради което не е възможно да са извършвани посещения, без той самият или някой от семейството да е бил на адреса, както и да е било залепвано уведомление на входната врата. Иска отмяна на влязлото в сила решение. С писмен отговор, подаден от ответницата по молбата Б. В. С., чрез адв. Д. М., е изразено становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила съдебно решение по допускане на съдебна делба на описания недвижим имот и сграда, и от легитимирана страна – молителят е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, неблагоприятно за него – предвид твърдението, че е изключителен собственик на целия имот, като 1/2 ид.ч. има по наследство от родителите си и 1/2 ид.ч. по наследство от сестра си Е. Г. И., починала на 26. 08. 2020 г. (с оглед отказа от наследството на последната, направен от преживелия й съпруга П. Г. И. и от дъщеря й В. П. И.). Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 01. 07. 2022 г., молителят твърди да е узнал за решението на 28. 06. 2022 г. и липсват данни да е узнал за същото преди тази дата. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Доказателственото искане на молителя не следва да бъде уважавано предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото удостоверяванията на съдебния призовкар и съдебния деловодител представляват официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение