Определение № 244 от 02.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 835/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 589 от 17.02.2017 г. по т.д. № 137/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 9 състав, с което е оставена без уважение подадената от [фирма] молба по чл.248 ГПК за изменение на решение № 1181 от 09.06.2016 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с което въззивният съд е отказал да съобрази размера на присъдените в полза на жалбоподателя разноски в зависимост от изхода на делото. Твърди се, че при произнасяне по отговорността за разноските в постановеното по делото решение въззивният съдебен състав е излязъл извън правомощията си по чл.269 ГПК, като се е произнесъл по въпрос, който не е посочен в жалбата на [фирма] и не е поставен в рамките на въззивното производство. По съображения в частната жалба се претендира отмяна на определението и уважаване на искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба – ЗД [фирма], чрез пълномощника си, поддържа доводи за правилност на атакуваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд по чл.248 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. С постановеното по делото въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – С., след частична отмяна на първоинстанционното решение по т.д. № 5592/2014 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил частично предявените от [фирма] срещу ЗД [фирма] искове: по чл.208, ал.1 КЗ/отм./ - само за разликата над 78 061.50 лв. до 86 735 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД - за разликата над 21 440.39 лв. до 23 822.66 лева. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство над сумата 4 417.09 лв. до 12 270.51 лева. В мотивите към решението е прието, че с оглед частичната отмяна на решението на СГС, въпросът за разноските за първоинстанционното производтво следва да бъде пререшен според постановения от апелативната инстанция резултат. Отчитайки представения списък по чл.80 ГПК, в който са заявени разноски в общ размер на 17 733 лв. и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение в размер на 10 660 лв. е заплатено от трето лице и затова не може да се присъжда в полза на ищеца, решаващият състав на САС е счел, че съответно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в размер на 4 417.09 лв. За да остави без уважение подадената от ищцовото дружество молба по чл.248 ГПК, съдебният състав на Апелативен съд – С. е изразил становище, основано на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, според което и съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноските в първоинстанационното производство. Счетено е, че въззивният съд дължи повторна преценка на разноските по основание и размер. Отчетено е, че с въззивната жалба на ответното дружество първоинстанционното решение е обжалвано в цялата осъдителна част, като са претендирани и разноски за двете инстанции. Определението е неправилно. Независимо от съответстващото на чл.78, ал.1 ГПК разбиране относно отговорността за направените пред първата инстанция разноски, в хипотезата на частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение, неправилно въззивната инстанция е пререшила този въпрос и в частта за присъдените в полза на ищеца /въззиваем/ разноски, съответстващи на потвърдените от САС осъдителни части по предявените искове по чл.208 КЗ/отм./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Независимо от отразеното в мотивите към атакуваното определение, че с въззивната жалба е поискано привеждане на разноските за първоинстанционното производство в съответствие с постановения с въззивното решение краен резултат, с решението е налице произнасяне, което не е съобразено с този резултат. Такова произнасяне би било възможно по реда на чл.248 ГПК пред първата инстанция, или при изрични оплаквания във въззивната жалба във връзка с плащането на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца от трето за спора лице, съответно за ирелевантност на такова плащане при произнасяне по отговорността за разноските. Или, в случая обхватът на преценка на въззивната инстанция при произнасяне по реда на чл.78, ал.1 ГПК за разноските пред първата инстанция следва да бъде само в зависимост от изхода на спора, но не и в частта, с която въззивната жалба е счетена за неоснователна и е потвърдено обжалваното решение. Предвид горното, решаващият съдебен състав на САС неправилно е постановил отмяна на решението на СГС в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство над 4 417.09 лв. до 11 030.46 лева. Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция дължимите на ищеца разноски са именно в размер на 11 030.46 лв., а не 4 417.09 лв., както е приел Апелативен съд – С.. В този смисъл подадената молба по чл.248 ГПК е основателна, което обуславя отмяна на атакуваното определение и частично уважаване на искането за изменение на въззивното решение по отношение на разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение