Определение № 515 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. М. срещу определение № 190 от 28.05.2015 г., постановено по гр. д. № 2327 по описа за 2015 г. на ІV ГО на ВКС, с което е върната като просрочена частна жалба вх. № 6072 от 25.05.2015 г. срещу определение № 153 от 29.04.2015 г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че определението на ВКС е неправилно. Частната жалба не е просрочена, тъй като съобщението за обжалваното определение не му е редовно връчено, а е получено от заинтересовано лице по смисъла на чл.46, ал.3 от ГПК. Ето защо моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за разглеждане по същество на частната жалба с вх. № 6072 от 25.05.2015 г. Ответникът по частната жалба Д. М. я счита за основателна. Ответниците по частната жалба П. М., Л. М. и И. Г. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е заявена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на ВКС, поради което е допустима съгласно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне подадената на 22.05.2015 г. частна жалба като просрочена, съставът на ВКС е приел, че обжалваното с нея определение е получено от М. М. на 14.05.2005 г. и седмичният срок за обжалване е изтекъл един ден преди това-на 21.05.2015 г. Този извод е правилен, а възражението на частния жалбоподател срещу редовността на връчването на препис от определението на 14.05.2015 г. е неоснователно. Видно от разписката преписът е получен на посочения от частния жалбоподател адрес от неговата майка С. М.. Получателят е пълнолетно лице от домашните на адресата/чл.46, ал.1 от ГПК/, не е страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска/чл.46, ал.2 изречение последно от ГПК/, нито е посочен изрично в писмено изявление на адресата до съда като лице, на когото не следва да се връчват съобщения/чл.46, ал.3 от ГПК/. Напротив, частният жалбоподател е получавал чрез същото лице съобщения на адреса на 30.03.2015 г. и на 6.7.2015 г., без да повдигне възражения за редовността на връчването. Ето защо следва да се приеме, че съобщението за обжалваното определение е редовно връчено на частния жалбоподател на 14.05.2014 г. и подадената срещу това определение частна жалба е просрочена. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение