Решение № 246 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2025 г.
ВАСВторо отделение12.01.2026 г.докладчик Галина Стойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 20829 от 17.06.2025 г. по адм. дело № 12334/2024 г. по описа на Административен съд - София град, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. И. срещу заповед № СД-05-225/11.11.2022 г. на министъра на правосъдието. ОСЪЖДА Г. Г. И. с [ЕГН], да заплати на Министерство на правосъдието направените разноски в размер на 240,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 70,00лв. за държавна такса по касационната жалба. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез гл. юрк. П. Николова като процесуален представител, против решение № 20829 от 17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 12334/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че обективната и субективната предпоставки на чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) не са налице, а изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед не се подкрепя от доказателствата, които са преценявани едностранчиво. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендира се присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът – Г. Г. И., лично и чрез пълномощника си адв. Л. Тришкан, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – Съветът на нотариусите при Нотариалната камара на Република България, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е постановено в производство, образувано след отмяната на предходно решение № 747/08.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10810/2022 г. по описа на Административен съд - София град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, дадени с решение № 13114/04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 3364/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С обжалваното пред настоящата инстанция решение е отменена Заповед № СД-05-225/11.11.2022 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместване района на действие на нотариус Г. Г. И., вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България под № 691, с район на действие – съдебен район на Районен съд – Гоце Делчев в съдебен район на Районен съд – София и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания във връзка с приложението на закона. За да постанови горния резултат съдът е приел за установено, че оспореният индивидуален административен акт е издаден, след като с решение № 5893/19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 2403/2021 г. на Административен съд София – град, оставено в сила с решение № 4383/10.05.2022 г. по адм. дело № 70/2022 г. на Върховния административен съд, е отменена предходна Заповед № СД-05-7/19.01.2021 г. на министъра на правосъдието по депозирано от нотариус Г. И. заявление вх. № 94-Г-91 от 11.05.2018 г., с която му е отказано преместване от съдебния район на Районен съд – Гоце Делчев в съдебния район на Районен съд – София и преписката е изпратена на органа за произнасяне при съобразяване с указанията в изложените мотиви, а именно за установяване, чрез събиране на необходимите доказателства, на предпоставките по чл. 34б, ал. 1 ЗННД – обективната предпоставка във връзка с наличието на открито място в съдебния район на Районен съд – София и субективната предпоставка - наличието на важни обстоятелства, свързани със здравословното състояние на детето К. Г. И., родено на [дата] и диагностицирано през м. август 2015 г. със заболяване [заличен текст], съставляващи пречка за заявителя да изпълнява нотариалните си функции в съществуващия район на действие в Гоце Делчев. След връщане на преписката, със заявления от 03.06.2022 г. и 11.07.2022 г., нотариус И. е приложил медицински документи относно здравословното състояние на детето; удостоверение за обучението му в Частно основно училище „Питагор“ – гр. София, както и уведомления за заместване от помощник нотариус от Служба по вписванията – гр. Гоце Делчев – 224 броя за периода от 14.05.2018 г. до 10.05.2022 г. При горните доказателства е издадена процесната заповед, обективираща също отказ за преместване, който е мотивиран с липсата на предпоставките по чл. 34б ЗННД. За да отмени оспорената заповед, съдът приема, че е издадена от компетентен орган съгласно чл. 34б, ал. 4 ЗННД, при спазване на изискванията за форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Отречени са като неоснователни доводите за нищожност на административния акт. Обосноваван е извод, че в случая са налице обективните и субективни предпоставки по чл.34б, ал.1 от ЗННД. За да приеме, че има вакантно място в съдебния район на Районен съд – София, съдът е обсъждал данните за това в решение № 24/15.06.2018г. на Съвета на нотариусите като се е позовал и на мотивите в този смисъл в решение № 5893/19.10.2021 г. по адм. дело № 2403/2021 г. на АССГ. Във връзка с важните причини за преместване на нотариус И., обосновани със здравословното състояние на малолетното му дете, са обсъждани писмените и гласни доказателства, вкл. събраните при първоначалното разглеждане на делото, както и изготвените медицински експертизи. Изложени са доводи за това, че диагностицирането на детето със заболяване [заличен текст], макар и извършено преди влизане в сила на заповедта за вписване на нотариус И., е последвано от експертно решение за признаване на 50% намалена работоспособност на детето, което е обстоятелство, настъпило след придобиване правоспособността на нотариуса каквито са изискванията на чл.34б, ал.2 ЗННД. Посочва се, че горното заболяване е хронично, изисква [заличен текст], за спазването на която е необходима ежедневна грижа и наблюдение от двамата родители, вкл. и за запазване на психическото здраве на детето, подложено на риск в резултат на нуждата от спазване на диетичен режим на хранене. Акцентирано е на изискванията за специализирано лечение на детето и за редовни медицински прегледи от лекари – детски специалисти по гастроентерология, каквито има в гр. София, но липсват в гр. Гоце Делчев. По горните доводи се счита за обоснована субективната предпоставка „важни причини“ по см. на чл.34б, ал.1 ЗННД, за частична или пълна невъзможност на нотариус И. да изпълнява функциите си в гр. Гоце Делчев, респ. преместването му в гр. София ще позволи пълноценната му нотариална дейност и полагането на грижи за малолетното му дете. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Законосъобразно е заключението на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и изводът за отсъствие на основания за нищожност на оспорения административен акт поради несъобразяване на органа с указанията, дадени с влязлото в сила решение № 5893/19.10.2021 г. по адм. дело № 2403/2021 г. на Административен съд София – град, оставено в сила с решение № 4383/10.05.2022 г. по адм. дело № 70/2022 г. на Върховния административен съд, каквито доводи са наведени от нотариус И.. Видно е, че оспорената по горното дело заповед е отменена на процесуално основание поради нарушени изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК от страна на административния орган, който не е изяснил обстоятелствата от значение за случая и не е събрал релевантните доказателства. Следователно, министърът на правосъдието, извън така формулираните задължения за установяване на релевантните факти с допустимите доказателствени средства, не е обвързан от задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и по какъв начин да възприеме наличието на предпоставките за преместване по чл. 34б, ал. 1 ЗННД при произнасянето си, което изключва основанието за нищожност на издадената заповед по чл. 177, ал.2 АПК. Касационната инстанция не споделя извода на съда за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон. Противно на приетото в обжалваното решение, настоящият съдебен състав счита, че в случая не е осъществена субективната предпоставка по чл.34б, ал.2 вр. с ал.1 ЗННД – важни причини, които да възпрепятстват упражняването на нотариалните функции в съществуващия район на действие на нотариус И.. Дефиниция на понятието "важни причини" се съдържа в чл. 34б, ал. 2 ЗННД – това са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му, свързани с неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. В случая първоначалното искане за преместване се основава на причини от здравословен характер на нотариуса и неговото дете, като при повторното разглеждане на делото, поддържаната важна причина по см. чл.34б, ал.2 ЗННД е здравословното състояние на малолетното дете К. Г. И., родено на 28.01.2013 г. и диагностицирано през м. август 2015 г. със заболяване [заличен текст]. Именно във връзка със здравословния статус на детето и как би се отразил на дейността на нотариуса са указанията за събиране на доказателства, дадени в отменителното решение на ВАС, които административният съд формално е изпълнил, но преценката на установените обстоятелства не е извършена в съответствие с материалноправната норма на чл.34б, ал.2 ЗННД. Безспорно е, че заболяването [заличен текст], от което страда детето К. и във връзка с което му е призната намалена работоспособност, поражда необходимост от полагане на грижи и осигуряване на медицински контрол върху проявленията на болестта. От приложените медицински документи и експертното заключение на вещото лице д-р Желязова, е видно, че заболяването е хронично, протичащо [заличен текст]. Видно е също, че е задължително периодично проследяване на състоянието на детето през около 6 месеца от специалист детски гастроентеролог / вж. медицинското удостоверение на д-р Димова - личен лекар на К. И./, с каквито разполагат само големите градове, а в гр. Гоце Делчев няма такъв специалист. Преценката на изложените обективни данни за заболяването на детето обаче следва да се извърши съобразно правилото на чл.34б, ал.2 ЗННД, а именно във връзка с отражението им върху възможността за упражняване на дейността от нотариус И. в съществуващия район на действие в гр. Гоце Делчев. Настоящият касационен състав счита, че твърдените и доказани здравословни проблеми не предполагат непрекъсната ангажираност на нотариуса в процеса на отглеждане на детето, както и нужда да пребивава постоянно или преобладаващо в гр. София, а вследствие на горното и не представляват пречки да изпълнява функциите си в настоящия район на действие, каквито констатации се съдържат в оспорената заповед на министъра на правосъдието. Изводите в обратен смисъл в обжалваното съдебно решение са необосновани и неправилни. Освен, че в случая няма доказателства за чести проявления на симптоматиката на заболяването на детето, изискващи незабавна медицинска намеса или болнично лечение /видно е от издаденото медицинско удостоверение от лекуващия лекар, че за периода м. август 2015г. – м. май 2021 г., детето е постъпвало четири пъти в болница, от които един път при условията на спешност, а данни за чести амбулаторни прегледи, както и за психически проблеми липсват/, но и за множеството отсъствия на нотариуса /общо 224 отсъствия в периода 14.05.2018г. - 10.05.2022г./ не е доказано, че са във връзка със здравословните проблеми на детето. Изводи за обратното не следват от показанията на свид. И., който общо твърди, че нотариус И. често е пътувал заради заболяването на детето, но не уточнява случаите и конкретните причини, които са го наложили. Що се отнася до контрола за спазване диетичния режим на хранене на детето, следва да се посочи, че провеждането му от родителите в училищната среда, не би могло да се осъществи пълноценно, включително и ако бащата пребивава в гр. София. Твърдения и данни за неспазване на предписанията на лекарите във връзка с храненето, няма по делото, а в медицинските експертизи има констатации за поддържане на добро здравословно състояние на детето, което е показателно за отговорното му отношение спрямо собственото здраве. В съвкупност, в събраните доказателства не се съдържат данни, които да обосноват категорични доводи за причинна връзка между здравословното състояние на детето и намалените функции на нотариуса, който не е установил противното, въпреки, че носи доказателствената тежест за това. От друга страна, както правилно е приел органът в оспорената заповед, осигуряването на подходящи условия за отглеждане на дете е задължение на всеки родител, който за да обезпечи изпълнението му, следва да съобрази избора на местоживеене и месторабота, какъвто не е настоящия случай. Видно е от медицинското удостоверение на лекуващия лекар, че здравословните проблеми на детето са започнали още от раждането му, а диагнозата [заличен текст] е поставена през м. август 2015г., т.е. преди влизане в сила на заповедта за вписване на нотариус И., който е следвало да прецени дали нотариалната му дейност няма да възпрепятства пълноценното изпълнение на родителските му задължения. Действително, здравословният проблем на детето е обстоятелство, което е настъпило независимо и извън волята на нотариуса, но последният е направил избор на съдебен район, където да осъществява функциите си, различен от местоживеенето на семейството му, напълно съзнателно и по собствено желание. Действително съчетаването между професионалната дейност в друг град и качеството на родител е свързано с трудности от различен характер, но тяхното субективно възприемане и житейско оправдание не са достатъчни за признаване на заявеното от нотариус И. право за преместване. Изборът, семейството да живее в гр. София е по решение на съпрузите. Последният, според събраните доказателства е обусловен от възможността за улеснен достъп до специализирана медицинска грижа за детето, но доколкото нуждата от последната не е постоянна, а периодична и се свежда до проследяване на състоянието, то това изключва наличието на важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, настъпили извън волята на нотариуса. От заболяването на детето не следва автоматично извод, че грижите за него водят до пълна или частична невъзможност нотариусът да упражнява функциите си в съществуващия район на действие, както се посочи по-горе. Неправилен и в противоречие с доказателствата по делото е формираният от административният съд извод в обратен смисъл. От изложеното следва, че не е осъществена субективната предпоставка, предвидена от законодателя като задължително условие за преместване на района на нотариалната дейност. Отсъствието на субективното условие прави безпредметно извършването на преценка по въпроса има ли открито място за нотариус по чл. 10 ЗННД. След като не са налице важни причини по смисъла на закона от здравословен, семеен и друг характер, обуславящи преместването на дейността на нотариуса, отказът на министъра на правосъдието, обективиран в процесната заповед, е законосъобразен. Като го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което оспорването срещу заповедта, да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на касационния жалбоподател, съдът присъжда в полза на Министерство на правосъдието разноски съгласно приложения списък, които включват юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00лв. и държавна такса по жалбата в размер на 70,00лв., платими от ответника. Последният няма право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение
Цитирани разпоредби
15- чл. 34, ал. 1 ЗННД
- чл. 34, ал. 2 ЗННД
- чл. 177, ал. 2 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 222, ал. 1 АПК
- чл. 36 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 10 ЗННД
- чл. 34, ал. 4 ЗННД
- чл. 34 ЗННД
- чл. 208
- чл. 34, ал. 1
- чл. 34, ал. 2
- чл. 35