Решение № 4142 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12499/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 2208/30.10.2025г. на Административен съд Добрич (АС – Добрич), постановено по адм. дело № 204/2025г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо (УП) изх. № 02-080-6500/2847/24.02.2025г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която на С. П. Н. е отказано плащане по схеми за подпомагане, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2906,73 лева; Схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 2062,94 лева; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 836,38 лева; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, при спазване на указанията дадени в решението и е определен едномесечен срок за това; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати разноски по делото. В решението е допусната техническа грешка при изписване номера на обжалвания административен акт, като вместо № 02-080-6500/2847#16/24.02.2025г. е изписан № 02-580-6500/2847/24.02.2025г. Грешката при необходимост може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 АПК. Настоящата инстанция ще цитира правилния номер на УП - № 02-080-6500/2847#16 от 24.02.2025г. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно и необосновано е приел, че административният орган е следвало да извърши проверка на място, за да установи дали е налице застъпване на площите на двама кандидати. Твърди се, че административният орган извършва административни проверки относно допустимостта на заявените площи, като при наличие на повече от едно правни основания на различни кандидати за ползване на земята, не може да преценява валидността и законосъобразността на правните основания. Сочи се, че административният орган е приложил правилно релевантната за кампания 2020г. редакция на чл. 41, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.). Моли за отмяна на съдебния акт и решение по съществото на спора. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък на разноските, инкорпориран в писмена молба. Касаторът се представлява от юрк. Марчева. От ответника по касационната жалба С. П. Н. е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски по делото за касационната инстанция. Ответникът се представлява от адв. Друмева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства, но неправилно е приложил релевантните правни норми. От фактическа страна АС-Добрич е установил, че С. П. Н. е земеделски стопанин, регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 719218 в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Н. е подала заявление за подпомагане с УИН 08/190520/16474 по няколко схеми, в т.ч. Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), за кампания 2020. По повод подаденото заявление било издадено УП изх. № 02-080-6500/2847 от 09.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. С Решение № 1181 от 10.06.2024 г. постановено от АС – Добрич, по адм. дело № 247/2022 г. цитираното писмо е отменено в частта, в която на Н. е отказано подпомагане по схеми за подпомагане, както следва: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, по която исканата сума от 2906,73 лв., е намалена с 2906,73 лв.; Схема за преразпределително плащане /СПП/, по която исканата сума от 2062,94 лв., е намалена с 2062,94 лв. и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания /ЗДП/, по която исканата сума от 1830,66 лв., е намалена с 836,38 лв., като преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда. Издадено е процесното УП № 02-080-6500/2847#16 от 24.02.2025г., в което е посочено, че за декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки, от които са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2020 по заявление с УИН 08/190520/16474. За установените застъпени площи са приложени изискванията на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Декларираните площи по СЕПП, СПП и ЗДП за кампания 2020 са в размер на 13,68ха. След преминаване на процедурата за разрешаване на двойно заявените площи по заявление с УИН 08/190520/16474, площта в размер на 6,24ха е отпаднала от допустимите за подпомагане площи на кандидата. Общо установените в резултат на извършените административни проверки площи за подпомагане са 7,43ха. В нарочна таблица са посочени установените застъпвания на кандидата С. Н. с УРН 719218 и заявление с УИН 08/190520/16474 за кампания 2020. По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че са установени 6,24 ха очертани площи от двама кандидати с регистрирани правни основания за БЗС 48725-964-1-15 и съответно са наложени санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014г. Като причина за установеното застъпване е очертаването на 6,24 ха извършено от С. Н. и „ТИДК 69“ ЕООД. При това положение площта която подлежи на подпомагане по мерките за БЗС 14684-389-2-1 е 1,98 ха, а за БЗС 48725-964-1-15 е 5,45 ха. Общата подлежаща на подпомагане площ възлиза на 7,43 ха. За да отмени УП № 02-080-6500/2847#16 от 24.02.2025г. АС-Добрич е приел, че при постановяване на обжалвания акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният орган се е произнесъл в нарушение на чл. 35 и 36 АПК, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да бъдат събрани всички относими по случая доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Според съда процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е била формално изпълнена. В случая съдът е приел, че макар и да са извършени автоматични проверки за нередности и за резултатите от същите жалбоподателят да е бил запознат, не са били изследвани по никакъв начин как установените застъпвания засягат ползването на процесните имоти. Липсвали доказателства по преписката, че жалбоподателят, по отношение на чиито заявени за подпомагане площи са установени застъпвания, да е бил надлежно уведомен от РА с уведомително писмо или друг акт, към които да са били е приложени таблица или карта за установените застъпвания. Не са били изследвани по никакъв начин установените застъпвания вследствие извършени проверки на място и съпоставянето на легитимационни документи с другите заявители. Анализирайки разпоредбите на чл. 41 и чл. 43 ЗПЗП АС-Добрич достигнал до извод, че административният орган не е извършил тези дължими проверки, при които да установи наличието или липсата на правно основание относно заявените от двамата земеделски стопани площи, доколкото с договорите им за ползване са им предоставени различни части от един и същи парцел. Посочено е, че ДФЗ не може да коригира данните от МЗХ, но дължи проверки, още повече, че за процесните имоти са предоставени доказателства – договорите и ДФЗ-РА е била уведомена за наличието на няколко наемателя във въпросния имот. При проверките, процесният имот е установен като заявен от двама кандидати, но не е констатирано, кой от тях какво право на ползване има от заявения от него за подпомагане имот. Съдът е направил извод и за незаконосъобразност на УП по отношение на начислените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 706,58 лв. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. От данните по делото се установява, че С. П. Н. е подала заявление за подпомагане с УИН 08/190520/16474 по СЕПП, СПП и ЗДП за кампания 2020. Заявената земя е в [населено място], общ. Добрич с номер по БЗС 14684-389-2-1 с площ от 1,98 ха със земеделска култура слънчоглед и земя в [населено място], общ. Нова Загора, обл. Сливен с БЗС 48725-964-1-15 с площ от 11,70 ха със земеделска култура маточина. Цялата заявена площ е в размер на 13,68 ха. При извършени автоматични проверки са изключени 0,11 ха от парцел 48725-964-1-15, която площ е извън специализирания слой за „Площи допустими за подпомагане“. При извършените кръстосани проверки от административния орган са установени застъпени площи, заявени от повече от един кандидат за подпомагане както следва: За БЗС 48725-964-1-15 в размер на 6,24 ха, по причина установено застъпване с очертаването на 6,24 ха, извършено от С. П. Н. и „ТИДК 69“ ЕООД. От представените по адм. дело № 285/2024г. на АС-Добрич доказателства се установява, че по силата на договор за наем на земеделска земя, вписан под № 384, том I, рег. 3249/29.05.2019г. при СВ Стара Загора „Абакус интернешънъл“ ЕООД е предоставило на Н. за временно и възмездно ползване 117000/255298 ид. ч., находящ се в северозападната част на имот с кад. ид. 48725.38.446. Съгласно договор за наем на земеделска земя „Абакус интернешънъл“ ЕООД предоставя на „ТИДК 69“ ЕООД 138298/255298 ид. ч. находящи се в югоизточната част на имот с кад. ид. 48725.38.446. От приетата по адм. дело № 204/2025г. съдебно-техническа експертиза се установява, че БЗС 48725-964-1-15 обхваща имот с кад. ид. 48725.38.446 и имот с кад. ид. 48725.39.799 с предназначение за селскостопански път. Според заключението на СТЕ площта за подпомагане е както следва БЗС 14684-389-2-1 с цялата площ от 1,98 ха, а БЗС 48725-964-1-15 с площ от 5,45 ха, предвид изваждане на застъпената площ и селскостопанския път, или общо 7,43 ха. Вещото лице е категорично, че и двамата кандидати са очертали площта от 6,24 ха с регистрирани правни основания и че и на двамата кандидата е отказано подпомагане и са наложени санкции. В устния си доклад вещото лице е посочило, че С. Н. е очертала 11,80 ха, а „ТИДК 69“ ЕООД е очертала 15,91 ха. Застъпването се е получило при очертаването. И двамата кандидата са чертали върху една и съща земя и там е застъпването. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП в приложимата редакция Разплащателната агенция (РА) намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Анализът на цитираната разпоредба в съвкупност с чл. 41, ал. 4 и 5 ЗПЗП налага извода, че релевантните обстоятелства в конкретното производство са наличие на правно основание за ползване на земеделска земя, установено по надлежния ред, а не фактическо ползване на същата. С други думи казано, административният орган следва да установи от базата данни на МЗХ регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, а не да извършва проверки на място и да установява реалното ползване. Последното би могло да бъде предмет на изследване на друго административно производство. В този смисъл неправилно е становището на първоинстанционния съд за необходимост друга подходяща административна процедура, включително и проверка на място, за установяване на правното положение. На ДФЗ не е възложена функция, по силата на която при установено застъпване на площи /спор за права/ да определи чие правно основание е валидно и законно. С. Н. е заявила за подпомагане БЗС 48725-964-1-15 с площ от 11,70 ха в цялост, при положение, че има правно основание за 117000/255 298 ид. ч., от имот с кад. ид. 48725.38.446. При очертаването на ползвания парцел е налице застъпване с друг кандидат, също с регистрирано правно основание. Няма данни другия кандидат да е бил недобросъвестен при очертаването. Правилно административният орган е приложил процедурата регламентирана в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и е намалил размера на плащането и на двамата кандидата. Административен съд Добрич се позовава на съдебна практика на ВАС, но същата е постановена при други фактически констатации. В цитираните решения на ВАС се коментира недобросъвестност на определени кандидати за подпомагане при очертаването на ползваните площи, а от там и дължимите последващи действия на администрацията. В случая такива факти не са установени по делото. Установените по-горе несъответствия налагат и прилагането на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5/27.02.2009г. (ред. ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 8.03.2019 г.), съгласно който когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за никой от кандидатите не са налични такива данни, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Достигайки до различни изводи АС-Добрич е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него да бъде отхвърлена жалбата на С. П. Н. срещу УП № 02-080-6500/2847#16 от 24.02.2025г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на разноски за двете съдебни инстанции следва да се уважи в доказан по делото размер – 946,45 лв., от които 46,45 лв. държавна такса за касационната инстанция и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 500 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза в първоинстанционното производство и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за първата инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди разноските в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноските в размер на 946,45 лева възлизат на 483,91 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение