Определение № 100 от 07.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 1056/2015 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 351, ал. 5 от НПК. И. В. И. чрез защитника си адвокат М. М. атакува разпореждане от 15.06.2015 г. на съдия П. С. от Апелативен съд - гр.Велико Търново, с което е върната жалбата му против определение на Великотърновския апелативен съд по вчнд № 78 / 2015 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на въззивното определение и за допустимост на неговото касационно обжалване. Прокурорът изразява становище за недопустимост на частната жалба. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди данните по делото, установи: Окръжният съд в гр.Плевен с определение № 170 от 10.03.2015 г. по чнд № 104/2015 г. заменил на основание чл.43а, т.2 от НК наложеното на И. В. И. наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца при първоначален общ лежим в затворническо общежитие от открит тип. Определението е обжалвано от осъдения И. пред Апелативен съд - Велико Търново. Въззивната инстанция с определение № 105 от 05.06.2015 г. по вчнд № 78 / 2015 г.изменила първостепенния съдебен акт в частта, с която са определени мястото и реда за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, постановявайки това да стане в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. В останалата част обжалваното определение било потвърдено. Осъденият И. И. подал частна жалба срещу въззивното определение, като се позовал на чл. 346, т.3 от НПК. С разпореждане от 15.06.2015 г.22.01.касационната жалба била върната на подателя поради недопустимост. Жалбата против разпореждането на въззивната инстанция е неоснователна. Определението на апелативния съд като въззивна инстанция, постановено в процедура по чл. 452 от НПК, не подлежи на касационно обжалване съгласно цитирания от жалбоподателя чл. 346, ал. 3 от НПК. В него е визирана хипотезата на определения по чл. 306, ал.1 от НПК, постановени в случаите на нова присъда. Опитът на защитника на жалбоподателя да приравни изменението на първоинстанционното определение с последиците на нова присъда не намира процесуално оправдание. Въззвният съд отменя първоинстанционната присъда и постановява нова в три случая - когато се налага да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция, да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение и да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд. В конкретния случай въззивният съд не е имал основание и не е постановил нова присъда. Позоваването на мотивите на ТРОСНК № 6 от 2013 г. е некоректно и извън цялостния им контекст. Жалбоподателят би могъл да доказва твърдения за нарушение на правилото reformatio in pejus чрез извънредния способ на възобновяването в законния шестмесечен срок. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,