Определение № 11289 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10675/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а ЗОП и е образувано по частна жалба на "Г. инженеринг" ООД гр. София против определение № 906 от 02.10.2025г., постановено по преписка № КЗК-737/19.09.2025г., с което на основание чл. 204 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) е оставила без уважение искането му за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка, с предмет:"Инженеринг(проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор) за устойчиво енергийно обновяване на многофамилан жилищна сграда с административен адрес: гр. София, община Столична, район Красно село, [жк], [адрес]", окрита с Решение № F728875/06.08.2025г. на кмета на район "Красно село"-СО. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствената тежест и обосноваване на правните изводи. Иска се отмяна на определението и и постановяване на друго по същество, с което да се допусне временната мярка "спиране на процедурата". Ответната страна Кмет на район "Красно село"-СО оспорва жалбата и иска оставяне в сила на определението. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 204, ал.1 ЗОП, от заинтересована страна и в срока по чл. 216а, ал.1 ЗОП, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжаблваното определение, КЗК приема за неоснователно искането на "Г. инженеринг" ООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с посочения предмет. Прието е, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спиране на процедурата, превишават ползата от нейното налагане, по смисъла на чл. 204, ал.3 ЗОП. Съобразена е и разпоредбата на чл. 112, ал.8 ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен ако е допуснато предварително изпълнение- т.е. преди решението по жалбата срещу откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 203, ал.1 ЗОП, жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществената поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". В разглеждания случай с жалбата срещу решението за откриване на процедурата е поискана временна мярка и процедурата се спира до влизане в сила на определението, с което се оставя без уважение искането, както е предвидено в чл. 203, ал.3, т.1 ЗОП. Налагането на временна мярка "спиране на процедурата" е отклонение от правилото, че жалбата срещу решението за откриване на процедурата не спира изпълнението. При произнасянето си КЗК следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес, направена въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните-чл. 204, ал.2 ЗОП. Искането на жалбаподателя за налагане на временна мярка е обосновано само с мотиви за незаконосъобразност на решението за откриване на обществената поръчка. Това са въпроси по същество на спора, които не следва да бъдат съобразени на този предварителен етап. Правилно искането е счетено за неоснователно от КЗК, доколкото интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени по необратим начин ако не бъде наложена временната мярка. Правилно е прието от КЗК, че отрицателните последици за възложителя от налагането на временната мярка, превишават ползата от нейното налагане, по смисъла на чл. 204, ал.3 ЗОП. Забавянето в провеждането на обществената поръчка ще донесе неблагоприятни последици за възложителя и за обществото като цяло с оглед европейското финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на РБългария на дейностите по енергийно обновяване на сградния фонд, крайният срок за изпълнение на проектите по който е 30.06.2026г. Противно на твърденията на жалбоподателя, интересите му са защитени, с оглед невъзможността за сключване на договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на решението относно законосъобразността на решението за откриване на процедурата, прогласена с разпоредбата на чл. 112, ал. 8 ЗОП. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,