Определение № 1061 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Добрева, чрез адв. Иванова като процесуален представител, против Определение №9917 от 14.11.2023г., постановено по адм. дело №10461/2023г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата ѝ, срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по заявление за възобновяване на административното производство по заявление рег. № Към САГ18-УТ00-329/5 от 15.09.2023 г. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си ст. юрк. П. Йотов, в писмено възражение изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, която твърди, че има правен интерес от оспорването, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлена жалбата на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по заявление за възобновяване на административното производство по заявление рег. № Към САГ18-УТ00-329/5 от 15.09.2023 г. За да постанови този резултат, съдът обосновава извод за неоснователност на подадената жалба. Посочил е, че постановеният от ответника отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в негово писмо рег. № САГ18-УТ-00-329/4 от 14.01.2019 г. е бил предмет на съдебно оспорване по адм. д. № 12487/2019 г. по описа на Административен съд София-град. В тази връзка е приел, че след като е налице оспорване по съдебен ред, то не са налице предпоставките за допустимост на искането за възобновяване на административното производство по чл. 99 АПК. В случая не са били налице предпоставки за разглеждане на заявлението на жалбоподателката по същество и оспореният мълчалив отказ, постановен по заявление рег. № Към САГ18-УТ00-329/5 от 15.09.2023 г. е законосъобразен. Така постановеното определение е правилно. Като основно условие по чл. 99 от АПК законодателят е поставил изискването влезлият в сила административен акт да не е бил оспорен пред съд. В случая е налице съдебно оспорване на отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в негово писмо рег. № САГ18-УТ-00-329/4 от 14.01.2019 г., въз основа на което е било образувано адм. д. №12487/2019г. по описа на Административен съд София-град и производството е приключило с влязло в сила на 20.10.2021г. Решение №1157/24.02.2021г., с което жалбата на Добрева е отхвърлена. Разпоредбата на чл. 99 АПК не поставя разграничение дали административният акт е разгледан по същество или спорът е приключил с определение относно процесуална недопустимост на жалбата. В случая е налице влязло в сила съдебно решение по оспорване на отказа за издаване на удостоверението за търпимост, предмет на административното производство, чието възобновяване е поискано с процесното заявление рег. № Към САГ18-УТ00-329/5 от 15.09.2023г. Налице е отричащата възможността за възобновяване на административното производство предпоставка – реализирано оспорване по съдебен ред на административния акт, предмет на това производство. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. Добрева. Обратното би довело до преразглеждане законосъобразността на влязъл в сила административен акт, потвърден от съда или по същество преразглеждане на влязлото в сила съдебно решение. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Както правилно е посочил административния съд - наличието на влязлото в сила Решение №6402/02.11.2022г. по адм.д. № 12246/2019г. по описа на Административен съд София-град е ново обстоятелство и за жалбоподателката съществува възможност да подаде ново заявление за издаване на удостоверение за търпимост на процесната сграда. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община разноските за юрисконсултско възнаграждение минималния размер от 100 /сто/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение