Определение № 162 от 04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 519/2012 г.

Производство по чл. 307,ал.1 ГПК. Образувано е по постъпила молба с вх. № 1717/01.03.2012 г. от Лорд, професор д-р М. Д., в качеството му на представляващ 10 търговски дружества, посочени в титулната част, с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязло в сила определение № 899/19.12.2011 г. по ч. т. д. № 798/2011 г. на ВКС, ТК, състав на първо отделение. С това определение е потвърдено определение № 941/26.06.2011 г. по ч. гр. д. № 689/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на посочените търговци срещу първоинстанционно определение № 90/05.05.2010 г. по т. д. № 31/2010 г.за връщане на исковата им молба по чл. 625, пр. 3 ТЗ срещу [фирма], [населено място] на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна е депозирал становище за неоснователност на молбата по чл. 303 и сл. ГПК. Посочено е, че заявителят не е представил доказателства за осъществено престъпно деяние – присъда или влязло в сила решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І-во отделение в настоящия си състав, съобразно изискването на чл. 307, ал. 1 ГПК, като направи преценка за наличието на законовите предпоставки, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на първо отделение приема, че молбата за отмяна не следва да бъде разглеждана по същество, тъй като актът, който се атакува с нея не подлежи на отмяна. На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, но не определения, с които съдът, след като е оставил без движение производство по делото с конкретни указания, е постановил, поради неизпълнението им, прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 129 и 130 ГПК. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения и то, когато неправилността се състои в изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини, т. е. на тези съдебни актове, с които се дава окончателно разрешение на въпросите, свързани със съществуването или несъществуването на спорното право. Молбата за отмяна в случая е недопустима и на друго основание. Към молбата липсват доказателства, установяващи конкретното основание, свързано с въведено твърдение за престъпно действие на член от състава на съда, постановил определението по касационното производство - евентуално влезли в сила присъда или решение, и от тук за преценка на срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение