Определение № 201 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4251/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. Г. И., управител и съдружник на АС „Адвокатска кантора Красимир Димитров и партньори“ и пълномощник на ищеца С. С. Д., срещу определение № 1927 от 19. 08. 2022 г. по ч. гр. д. № 257/2022 г. на ОС – Бургас, III гр. възз. с-в, в частта, с която молбата й по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 438 от 12. 05. 2022 г. по в. гр. д. № 257/2022 г. на БОС в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъденото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на Адвокатско сдружение „Адвокатска кантора Красимир Димитров и партньори“, адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищеца С. С. Д. пред първата и въззивна инстанции, е оставена без уважение над сумата 466, 28 лв. до сумата 888 лв. Твърди се незаконосъобразност на определението в обжалваната част и се иска отмяната му и уважаване на частната жалба. Подаден е отговор на частната жалба от Община Созопол, с който се поддържа правилност на обжалваното определение и се иска потвърждаването му. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна.За да достигне до извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК в частта й, с която се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез увеличаване размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на адвокатското сдружение, с което ищецът е договорил безплатно процесуално представителство пред първата и въззивна инстанции, за разликата над сумата 466, 28 лв. до сумата 888 лв., въззивният съд е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи не според уважената част от претенцията, а по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, като се определи размер на адвокатското възнаграждение според цената на предявения иск и от същото се присъди процент, съответен на уважената част от претенцията. Минималното адвокатско възнаграждение при цена на иска 7000 лв. възлиза на 680 лв. за една инстанция, от която сума подлежи на присъждане 194, 28 лв. без ДДС, 233, 14 лв. с ДДС за една инстанция, за двете инстанции 466, 28 лв. Изводите на съда не съответстват на разпоредбите на чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на формираната по приложението им практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, част от която са и посочените от жалбоподателя актове (определение № 7 от 17. 01. 2022 г. по т.д. № 339/2021 г. на ВКС, 1 т.о., определение № 296 от 31. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 1323/2020 г., 4 г.о., определение № 296 от 31. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 1323/2020 г., 4 г., определение № 60388 от 09. 11. 2021 г. по ч. т. д. № 338/2021 г., 1 т.о.). Със същата се приема, че при предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатът/адвокатското сдружение се съгласява да осъществява безплатна правна помощ и процесуално представителство и да получи възнаграждение само доколкото изходът на делото е в интерес на представляваната от него страна и то след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда. Размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска, т.е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото, и не може да е по нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението се възлага в тежест на насрещната страна, по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на спечелилата делото страна изцяло или частично направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Не е възприето обратното разрешение и в цитираните в мотивите към обжалваното определение актове на ВКС, по-конкретно: в решение № 48 от 25. 05. 2010 г. по т.д. № 409/2009 г., 1 т.о. въобще не е обсъждан въпрос, свързан с приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА; в определение № 319 от 09. 07. 2019 г. по гр. д. № 2186/2019 г. на ВКС, 4 г.о., е възприето становище идентично с изложеното по-горе; с определение № 296 от 31. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 1323/2020 г. на ВКС, 4 г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, но е посочено, че размерът на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се изчисли съобразно уважената част от иска. Като незаконосъобразно, определението следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него - постановено друго, с което молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена в отхвърлената част и в полза на Адвокатско сдружение „Адвокатска кантора Красимир Димитров и партньори“ бъде присъдена на основание чл. 38, ал. 2 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ, бр. 68/2020 г., допълнително сумата 421,72 лв. (минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция, определен според уважената част от иска - 2000 лв., е 370 лв. без ДДС, 444 лв. с ДДС, а за две инстанции същото възлиза на 888 лв. с ДДС). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение