Решение № 1580 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2014 г.

Решение № 1580 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев, гр. Варна, ул. "Петър Райчев" бл. 2, вх. "А", ап. 133 срещу решение № 500 от 6.03.2014 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 4018/2013 г. в отхвърлителната част.

С обжалваното решение съдът отменил решение от 30.10.2013 г. на административния ръководител на Апелативна прокуратура - Варна, в частта, с която на Кънчо Бонев е отказан достъп до обществена информация по точка 2 от заявление вх. № ЗДОИ-2 от 25.10.2013 г., изпратил преписката на органа за произнасяне и отхвърлил жалбата на Бонев в останалата част.

Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че исканата по точка 1 от заявлението информация не касае административната дейност на Апелативна прокуратура - Варна. Исканата информация е дали са изпълнени указанията на наблюдаващия прокурор по прокурорска преписка № 974/2012 г., дадени във връзка с жалба до Върховната касационната прокуратура. Като жалбоподател Бонев поискал отговор дали е изпълнено указанието на горестоящия прокурор, което е чисто административна дейност и не би следвало да се отказва исканата информация. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Представя Постановление от 24.10.2013 г. на прокурор във Върховна касационна прокуратура по повод на негова жалба, с която е указано на административния ръководител на Апелативна прокуратура - Варна "да разпредели преписка № 974/2012 г. на случаен принцип" и Постановление от 13.12.2012 г. на прокурор в Апелативна прокуратура - Варна, с което е оставен без уважение сигнал на Кънчо Бонев. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Ивайло Кънев Иванов, Адвокатска колегия, гр. Варна.

Ответникът по касационната жалба - ръководителят на Апелативна прокуратура - Варна, счита същата за неоснователна. Поддържа доводите, изложени в решене за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 2 от 30.10.2013 г. и не счита за необходимо да ги повтаря. Излага подробно фактите досежно точка 2 от заявлението за достъп. Сочи, че на 9.04.2014 г. издал ново решение, с което предоставил на Бонев достъп до исканата информация. Решението е връчено на Бонев. Представя копие от Решение от 9.04.2014 г., с което е предоставен достъп до обществена информация по т. 2 от заявление, вх. № 2 от 30.10.2013 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът приел, че исканата информация попада в изключението на чл. 4, ал. 1, предложение 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). По делото е приложено Решение от 9.04.2014 г., с което е предоставен достъп до исканата информация. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 25.10.2013 г. Кънчо Бонев подал до Апелативна прокуратура - Варна заявление за достъп до обществена информация, вх. № ЗДОИ-2/2013 със следното искане:

а) "Изпълнено ли е Постановление от 24.01.2013 г. на ВКП, отдел I по пр. № 974/2012?"

б) "Извършено ли е разпределение на случаен принцип, кои прокурори са участвали и кой е новият набл. прокурор?"

2. На 30.10.2013 г. административният ръководител на Апелативна прокуратура - Варна, издал на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ Решение № ЗДОИ 2/2013, с което:

а) отказал достъп до исканата информация по т. 1 от заявлението, тъй като става въпрос за информация по прокурорска преписка, достъпът до която е изключен от Закона за достъп до обществена информация; иска се информация, която не е налична;

б) отказал достъп до исканата информация по т. 2 от заявлението, тъй като искането не е конкретизирано до степен да се прецени какво се иска - не е посочена прокурорска преписка.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че исканата по точка 1 информация е свързана с правораздавателната дейност на прокуратурата и това обуславя приложението на Наказателно-процесуалния кодекс по въпросите на получаването й. Приел, че с оглед на чл. 4, ал. 1, предложение 2 ЗДОИ приложението на закона е изключено по отношение на тази информация. По отношение на исканата по т. 2 информация съдът приел, че органът не изпълнил задължението си по чл. 29 ЗДОИ и чл. 29 и 30 АПК. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на постановения отказ по точка 1 от заявлението и незаконосъобразност на постановения отказ по точка 2, отменил решението в частта по точка 2 и отхвърлил жалбата в частта по т. 1 от заявлението за достъп.

Касаторът обжалва решението в частта, с която жалбата му е отхвърлена. Изводът на съда в обжалваната от решението част е правилен.

Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания, възраженията на ответника и предмета на оспореното решение сочат, че спора по делото е досежно преценката на съда за характера на исканата в точка 1 от заявление вх. № ЗДОИ-2/2013 информация.

Както обосновано приел в мотивите си съдът, задължението на субекта по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ за предоставяне на достъп до информация е само досежно информация, която е обществена по своя характер с оглед на дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и която не попада в обхвата на предвидените от законодателя изключения по смисъла на чл. 4, ал. 1, предложение 2 ЗДОИ. В случая, от доказателствата по делото, в т.ч. и представените от касатора с касационната жалба при условията на чл. 219, ал. 1 АПК, е безспорно, че предмет на заявлението за достъп до обществена информация по точка 1 са действия на прокурор от апелативна прокуратура по образувана по сигнал на Кънчо Бонев преписка.

Преписка № 974/2012 г. на Апелативна прокуратура - Варна е образувана по жалба на Кънчо Бонев от 15.11.2012 г. срещу Постановление на Окръжна прокуратура - Варна от 15.10.2012 г. С постановеното по преписка № 974/2012 г. Постановление от 13.12.2012 г. прокурор в Апелативна прокуратура - Варна потвърдил Постановление на Окръжна прокуратура - Варна от 15.10.2012 г. и оставил без уважение сигнала на Кънчо Бонев. Именно във връзка с преписка № 974/2012 г. Кънчо Бонев сезирал Върховната касационна прокуратура и по повод на жалбата му било издадено Постановление от 24.01.2013 г., с което било наредено на административния ръководител на Апелативна прокуратура - Варна "да разпредели преписка № 974/2012 г. на случаен принцип".

Видно от фактите е, че информацията, която Бонев иска да получи чрез точка 1 от заявлението си е информация по образувана проверка по сигнал на самия Бонев. Това прави Бонев страна в производството, информация по отношение на което търси чрез Закона за достъп до обществената информация. С подаването на сигнал до съответния орган на прокуратурата между сезиралия органа правен субект и органа възникват производствени правоотношения и започва производство по проверка на данните в сигнала. Съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за съдебната власт всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. Актът на прокурор, постановен по повод на подаден сигнал за извършено престъпление, т.е. в изпълнение на правото и задължението на всеки гражданин по чл. 205, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), не подлежи на съдебен контрол, но подлежи на контрол по реда на чл. 137, ал. 1 ЗСВ. По този ред подлежат на обжалване и действията на прокурора. Следователно касаторът е имал правната възможност да получи исканата информация по реда на оспорването - в рамките на производството, което е образувано по негов сигнал.

Както правилно приел съдът, налице е хипотезата на чл. 4, ал. 1, предложение 2 ЗДОИ, тъй като съществува друг, предвиден в закон специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация - чл. 137, ал. 1 ЗСВ. Това прави Закона за достъп до обществена информация неприложим, а изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение правилен, постановен в съответствие с материалния закон, и обоснован.

Касаторът, макар да твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила не сочи конкретни доводи в подкрепа на този порок. При извършената проверка съдът не констатира каквото и да било нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на горното твърдяните от касатора пороци на обжалваното решение са неоснователни. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд