Определение № 11542 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2025 г.

Постъпила е жалба от Х. С. К. от [населено място], обл. Пловдив, чрез пълномощника му адв. Кестенов(който е и негов баща), против Разпореждане №9 от 26.06.2025г. по а.н. п. №9/2025г. по описа на ВАС на РБ, с което е оставено без уважение искането му за налагане на глоба на Управителя на НЗОК за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение №13554 от 12.12.2024г. по адм. дело №3407/2024г. на ВАС на РБ. В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Твърди се, че са налице всички предпоставки, посочени в закона, за ангажиране на административнонаказателната отговорност на посоченото длъжностно лице, поради което моли за отмяна на атакувания съдебен акт и налагане глоба на управител НЗОК. По делото е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК от управител НЗОК, с който се обосновава извод за неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията за извършени нарушения по чл. 304 от АПК се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Административнонаказателното производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК, препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, в 7-дневен срок от връчването му. След последователен анализ на тази правна уредба обосновано е да се приеме, че по реда на чл. 306 ал.5 от АПК може да бъде обжалвано само разпореждането, с което се налага наказание и активно легитимирано да стори това е само наказаното за нарушение по чл. 304 от АПК лице, а лицето, което е отправило искане за налагане на наказанието, не е страна в правоотношението по чл. 304 - чл. 306 от АПК, поради което не притежава право на жалба срещу постановеното разпореждане (независимо дали с него се налага или не се налага наказание). Това е така, защото характера на отпочнатото производство е административнонаказателен, като с крайния му акт се решава въпроса по реализиране на този вид отговорност за субекта, който се сочи, че има задължение, но неизпълнява влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл както по ЗАНН, така и тук лицето, което съобщава на съда за твърдяното неизпълнение, не е страна в правоотношението, чрез което се осъществява този вид юридическа отговорност, поради което и няма право да обжалва акта на съда, с който този въпрос се решава окончателно(така Определение №5809 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2024 г., Определение № 2643 от 6.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 637/2024 г., Определение № 1049 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 242/2024 г., Определение № 11335 от 8.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2022 г. и др., всичките на 5-членни състави на съда). Консеквентно, това обосновава и извода на настоящия състав – за оставяне на жалбата без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство се прекрати, като недопустимо. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1, във вр. с чл.306 ал.5 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение