Решение № 7863 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофила болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД (УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД), чрез процесуален представител адвокат Е. М. Кокаларова срещу Решение № 11448 от 23.12.2025 г. по адм. дело № 2151/2025 г. на Административен съд - Бургас. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК), редовно призован не се представлява в открито заседание и не дава отговор на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е Заповед № РД-25А-4/24.07.2024г. на директора на РЗОК – Бургас, с която на основание чл.20, ал.1, т.2 и т.4 и чл.59б, ал.2 от ЗЗО, чл.29, ал.1, т.2 и ал.4 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (НРД) е отказано сключване на договор с лечебното заведение за оказване на болнична помощ по Клинични пътеки № 19.1, 19.2, 73.1 и 167 и за извършване на Амбулаторна процедура № 32. От фактическа страна по делото е установено следното: На 10.07.2024 г. УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД подава заявление до РЗОК – Бургас с вх. № 29-02-1081 за сключване на допълнително споразумение към действащия договор с НЗОК по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗО във връзка с НРД за медицинските дейности 2023–2025 г. Лечебното заведение е поискало включване в предмета на договора на нови дейности по оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 19.1 „Постоянна електрокардиостимулация – с имплантация на антибрадикарден пейсмейкър – еднокамерен или двукамерен“, № 19.2 „Постоянна електрокардиостимулация – с имплантация на ресинхронизираща система за стимулация или автоматичен кардиовертер-дефибрилатор“, № 73.1 „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст“ и № 167 „Системна радикална ексцизия на лимфни възли като самостоятелна интервенция или съчетана с радикално отстраняване на женски полови органи. Тазова екзентерация“, както и извършване на амбулаторна процедура № 32 „Амбулаторно наблюдение на лица с постоянен електрокардиостимулатор“. Подаденото заявление е било разгледано от назначена към РЗОК – Бургас комисия на заседание, проведено на 12.07.2024 г., за което е съставен Протокол № ПотК-12/12.07.2024 г. В хода на административното производство е било изготвено и становище от главния юрисконсулт на РЗОК – Бургас, в което е прието, че липсва правно основание за сключване на исканото допълнително споразумение. Впоследствие на второ заседание на комисията, проведено на 18.07.2024 г. и обективирано в Протокол № ПотК-14/18.07.2024 г., е взето решение да бъде предложено на директора на РЗОК – Бургас да постанови отказ по подаденото заявление. Директорът на РЗОК – Бургас е издал Заповед № РД-25А-4/24.07.2024 г., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 59б, ал. 2 ЗЗО, както и чл. 29, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от НРД за медицинските дейности 2023–2025 г., е отказал сключването на допълнително споразумение за заявените клинични пътеки и амбулаторна процедура. В мотивите на заповедта административният орган е приел, че заявлението е подадено след изтичане на предвидения в чл. 23 НРД за МД 2023–2025 г. 30-дневен срок за договаряне. Посочено е още, че съгласно чл. 24, ал. 2 НРД, предметът на вече сключените договори и допълнителни споразумения не може да бъде разширяван извън изрично предвидените в закона случаи. Органът е отчел, че макар лечебното заведение да е представило документи за проведена процедура по чл. 37б ЗЛЗ, с нея не са създадени нови лечебни структури, нито е повишено нивото на компетентност на съществуващи структури, които да обосноват възможност за включване на нови дейности чрез допълнително споразумение. Прието е също, че не са налице предпоставките на чл. 59б, ал. 5 и ал. 7 ЗЗО, както и на чл. 24, ал. 4 НРД за МД 2023–2025 г., тъй като заявените медицински дейности са били разрешени и съществували още преди издаването на последното разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-362 от 21.02.2024 г., поради което не е налице ново обстоятелство, което да обоснове договаряне извън нормативно определения срок. Издадената заповед е оспорена по съдебен ред. Административен съд – Бургас намира, че отказът на директора на РЗОК е постановен при неправилно приложение на материалния закон, тъй като е основан на чл. 59б, ал. 2 ЗЗО, въпреки че изложените фактически основания касаят просрочено заявление, за което приложима е разпоредбата на чл. 59б, ал. 4 ЗЗО. Поради това съдът отменя процесната заповед и изпраща преписката за разглеждане на заявлението, подадено от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд като същият намира, че първоинстанционният съд е извършил процесуални нарушения при постановяване на решението си, поради което връща делото за ново разглеждане. Административен съд – Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество съдът е намерил, че заявлението на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД от 10.07.2024 г. е подадено след изтичане на 30-дневния срок по чл. 59а, ал. 1 ЗЗО и чл. 23, ал. 1 НРД за МД 2023–2025 г., считано от влизането в сила на последния анекс към НРД на 07.05.2024 г., поради което е приложима забраната по чл. 59б, ал. 4 ЗЗО, съответно чл. 24, ал. 1 НРД, както и основанието за отказ по чл. 29, ал. 1, т. 5 НРД. Съдът е счел още, че не са налице предпоставките на изключението по чл. 59б, ал. 7 ЗЗО и чл. 24, ал. 4 НРД, тъй като разрешение № МБ-362/21.02.2024 г. не е издадено след процедура по чл. 37б Закона за лечебните заведения, водеща до нови медицински дейности, нови структури или повишаване нивото на компетентност. Прието е, че заявените клинични пътеки и амбулаторна процедура не представляват нови медицински дейности, а включването им би довело до разширяване предмета на действащия договор, което е недопустимо на основание чл. 59б, ал. 5 ЗЗО и чл. 24, ал. 2 НРД. Административен съд – Бургас намира, че директорът на РЗОК – Бургас правилно е постановил процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно относимите факти и е приложил законосъобразно материалния закон, като е достигнал до обоснования извод, че Заповед № РД-25А-4/24.07.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно съдът е приел, че заявлението на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД за сключване на допълнително споразумение към действащия договор е подадено след изтичане на преклузивния 30-дневен срок по чл.59а, ал.1 от ЗЗО, респективно чл. 23, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за приложение на изключението по чл.59б, ал.7 от ЗЗО и чл.24, ал.4 от НРД. Безспорно е установено по делото, че към момента на подаване на заявлението – 10.07.2024 г. лечебното заведение е имало разрешение за оказване на болнична помощ по процесните клинични пътеки и амбулаторна процедура № 32. Искането на касатора е насочено не към включване на нови дейности, а към възстановяване изпълнението на вече договорени и осъществявани клинични пътеки след временно преустановяване на дейността по тези пътеки, както се твърди и в касационната жалба. Разрешение № МБ-362/21.02.2024 г. предхожда подаденото заявление и не е издадено след проведена процедура по чл.37б от Закона за лечебните заведения за разкриване на нови медицински дейности. Същото не въвежда нови структури, не разширява обема на дейността и не повишава нивото на компетентност на съществуващи структури, а касае единствено организационни промени в рамките на вече разрешената лечебна дейност. Поради това не е налице фактическият състав, предвиден от законодателя като основание за дерогиране на ограниченията по чл.59б, ал.4 и ал.5 от ЗЗО. Само наличието на разрешени нови медицински дейности вследствие на проведена процедура по чл.37а или чл.37б от ЗЛЗ би могло да обуслови приложението на изключението по чл.59б, ал.7 от ЗЗО. Такива предпоставки в случая не са установени. При наличието едновременно на основанията по чл. 29, ал.1, т.2 и т.5 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и законосъобразно е постановил отказ за сключване на исканото допълнително споразумение. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на РЗОК – Бургас, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а решението на Административен съд – Бургас – оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: