Определение № 432 от 03.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1664/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 3289 от 2.ІV.2014 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 81 от 18.ІІІ.2014 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено по т. д. № 822/2014 г., с което е била оставена без разглеждане негова касационна жалба срещу въззивното решение № VІ-140 от 21.ХІ.2013 г. на Бургаския ОС по гр. д. № 1448/2013 г. по молба за отмяна на неприсъствено решение по чл. 422, ал. 1 ГПК с цена на положителния установителен иск в размер на 2 852.12 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и два лева и дванадесет стотинки). Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното прекратително определение при допуснато от предходния тричленен състав на ВКС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че „при всички случаи производството е триинстанционно и решаващата съдебна инстанция в случая се явява Върховния касационен съд”. Ответното по частната жалба /и по положителния установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК/ [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой по основателността й. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да прекрати образуваното пред него пр-во по чл. 288 ГПК предходният тричленен състав на ВКС е приел, че подадената от [фирма]-С. касационната жалба е била насочена срещу решение на въззивен съд, постановено в нарочно уредено извънинстанционно пр-во за отмяна на неприсъствено решение, което – по аргумент от текста на чл. 239, ал. 4 ГПК – на свой ред не подлежи на инстанционен контрол. Като правилни и законосъобразни тези решаващи изводи на предходния тричленен състав на ВКС ще следва да бъдат споделени изцяло. Налице са обаче и допълнителни аргументи за това: Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСВ съдебното пр-во по граждански дела е триинстанционно – първоинстанционно, въззивно и касационно, „освен ако в закон е предвидено друго”. В процесния случай чл. 239, ал. 4 ГПК предвижда, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване, т. е. исковото пр-во, по реда на което те са били постановени, приключва като едноинстанционно. Но дори и ако бе вярно обратното, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение